Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес е испански живописец и график, дворцов художник на Испанската корона, който се смята едновременно за последния от старите майстори и първия от модерните. Със своя дълбоко индивидуален маниер, чрез изразните си средства и език, Гоя е безспорно първият голям художник на ХІХ в. Преоткрит и възвеличен от импресионистите, той оказва огромно влияние върху цялото европейско изкуството от прехода между ХІХ и ХХ век – влияние, което се усеща осезаемо дори днес... В ранните си години художникът създава множество фрески в църкви и манастири. Скоро след това геният му яростно, неудържимо и неповторимо избухва на художествената сцена, напускайки всякакви естетически и концептуални рамки. Сега Гоя известен като автор не само на църковни стенописи, изпълнени със свободна и експресивна техника, станали емблематични за творчеството му, но и на многобройни портрети на испански аристократи, на видни личности и на свои близки, на невероятни и обсебващи видения, които натрапчиво надничат от платната...

Легендарният испанец е задълбочено анализиран в книгата „Гоя в сянката на Просвещението” на знаменития философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, историк на философската мисъл и културолог Цветан Тодоров. Прекарал първите 23 години от живота си в България, а след това установил се трайно във Франция, Тодоров се дефинира едновременно като българин и французин, а философските му рефлексии за самоопределянето са от голямо значение за антропологията и социологията. Въпросът за собствената и чуждата културна идентичност са една от темите в дискурсите на съвременната антропология, което е тясно засегнато от книгите на Тодоров (те са писани на френски, но се превеждат и у нас), например „Страхът от варварите” и „Новият световен безпорядък”.

„Гоя в сянката на Просвещението” е труд, в който един от най-влиятелните интелектуалци на съвременна Европа се среща с един от най-великите европейски художници, а резултатът е повече от великолепен: чрез тази несъмнено особена, но обогатяваща книга животът и творчеството на Гоя се разкриват в изцяло нови измерения, сред които съжителстват материалното и духовното начало, амбициите за светски успех и безкомпромисното търсене на истината, публичните изяви, но също и самовглъбяването, разумът и ирационалното... Българският преводач и редактор, както и личен приятел на автора, Стоян Атанасов изключително точно определя параметрите на „Гоя в сянката на Просвещението”: „Своя проникновен прочит на близо седемдесет картини Тодоров обвързва с биографичния, историческия и естетическия контекст на тяхното създаване... Ала след дълбокото потапяне в епохата на Гоя той извежда творчеството му на повърхността на нашата. Така възприемаме Гоя и като свой съвременник. Коментирани от Тодоров, неговите образи са нещо повече от историческо свидетелство. Те ни отварят очите за насилието, суеверието и безумието в съвременния свят. Без да забравят и радостите от живота.”