С отворено писмо до президента Росен Плевнелиев и  Делян Добрев, министър на икономиката, енергетиката и туризма, Съюзът на българските художници изразява несъгласието си с нвовото туристическо лого на България. "Наскоро на българската общественост чрез медиите бе представен нов запазен знак на България като туристическа дестинация. Неодобрение бе изразено както от специалисти в сферата на графичния дизайн и рекламата, така и от най-различни професионални и непрофесионални среди. В качеството си на председател на Съюза на българските художници се обръщам към Вас за да Ви запозная с официалното становище и позицията на нашата творческа организация", пише в писмото председателят на СБХ Любен Генов. Той прикрепя към писмото си и мненията на представители на секциите  , „Рекламен дизайн” и „Дизайн”, подписани от техните секретари, както и становище на секция „Графичен дизайн” към СБХ .
„Ние, художниците от секция „Рекламен дизайн”, секция „Графичен дизайн” и секция „Дизайн” към СБХ, изразяваме категоричното си възмущение и несъгласие с крайния визуален продукт, наречен „Туристическо лого на България”, част от проекта „Бранд България“. Представените компоненти в семиотичен, композиционен, пластичен, цветови и идеен план не подпомагат високоотговорната и представителна функция, която графиката трябва да излъчва. Към съществените недостатъци причисляваме и типографското решение, неотговарящо на ценностите в българската кирилица. Разработените допълнителни подварианти на логото не спомагат за ясна, характерна и запомняща се българска визия, а напротив – затвърждават неговото посредствено излъчване.
Всички ние заявяваме твърдата си позиция, че налагането на новото туристическо лого е в ущърб на националната графична идентичност, както и на културните, естетическите и академичните норми и ценности, завещани от традицията на българската приложна графика и дизайн..
В България има знакови професионални организации и сдружения като Съюза на българските художници, Асоциация за реклама и дизайн, Камара на дизайнерите в България, както и висши учебни заведения, развиващи материята «дизайн» - Национална художествена академия, НБУ, ТУ и др. Фактът, че не е направен дори опит да се вземе мнение от която и да е от тези организации, говори колко са загрижени българските чиновници за имиджа на страната ни...», се казва в писмото. Ето и извадки от становището на  секция «Графичен дизайн»:
„...Естетическите, композиционни, пластични, цветови и идейни характеристики на графичния знак (лого) носят съществени недостатъци. Шрифтовото (типографско) решение за съжаление притежава не по-малко проблеми. Логото в своята същност е синтез. В световната и българска практика има безброй стойностни примери за изработване на съвършени графични образи. За съжаление в стремежа за „модерност“ днешните автори избягват тези естетически зависимости и използват средства, които са претенциозни, но не притежават графична функция. Ефектът е висока претенция без покритие....Самият графичен подход е доста посредствен. Изображенията не носят характерен (запомнящ се) образ. Силуетът е объркан и неясен. При намаление или отдалечаване всичко се слива в нечетима визуална каша. Всички елементи в логото са характерни поне за половината туристически държави в света... В този смисъл логото не носи директна асоциация за България — не изпълнява предназначението си. Такова количество цветове са допустими в едно лого при определени обстоятелства. Но в случая те са неясни и някои са доста близки като стойност.  Шрифтът е претенциозен и тромав. Той подсилва бъбривостта на знака и цялото лого става още по-неясно и натоварващо.
В заключение, това лого може да е адекватно на посредствената визуална среда в България, но чрез своята антиестетика не се очаква положителен ефект и подсъзнателен рефлекс в зрителя.
Може да се определи като некомпетентно и посредствено...”