В Москва се състоя презентация на двуезичната българско-руска книга на педагога и публицист, сътрудник на Българския културен институт Снежана Бунарджиева „Трепетно лекуване с думи”.
На корицата е изобразена голямата старославянска буква „Ят”, която като че ли символизира същността на изследването, посветено на известното от древни времена влияние на думата върху здравето и общуването на хората. Как възникна това необикновено издание, доколко то е актуално днес и каква роля играе днес „думата” във формирането на атмосферата на общуването между хора и народи? На тези въпроси на кореспондент на "Голос России" отговаря Снежана Бунарджиева:

- Следвала съм в българската консерватория, след това в Софийския университет на факултета по журналистика. Дипломната ми работа бе посветена на темата „Отношението на хората към думите”. Когато я писах, не знаех, че дълги години моите изследвания ще бъдат посветени на възприемането на словото. А интересът възникна от един най-битов случай. Бях на 20 години, когато се разболя малката ми дъщеричка. През нощта, докато чакахме бърза помощ, бабата започна да разговаря с детето. И когато лекарите дойдоха, дъщерята вече беше практически здрава. Никаква хиромантия в това няма. Това, че думата е способна да лекува, винаги са го знаели нашите предци. Със слово са лекували преди векове, когато е нямало нито лекарства, нито химическа медицина. Какво е това „заклинания”, „баене” знаят не само православните българи и руснаците, но и мюсюлманите и будистите. Огромно влияние върху мен оказаха трудовете на великия австрийски психолог и психотерапевт Виктор Франкъл. А главното – примера на собствения му живот. През годините на войната в нацисткия концлагер основателят на съвременната логотерапия буквално спасявал живота на хората, като им помагал със слово да преодолеят шока, да се дистанцират от страданията наоколо. В книгата си давам преглед на български народни пословици, ритуали, имащи за задача да лекуват със слово, разказвам за опитите, потвърждаващи тази народна метода. Допреди няколко години, подготвяйки изследването, не намирах достатъчно материали. А днес със статии по темата е пълен буквално целият Интернет. Изглежда, че хората са започнали да осъзнават значението на думата в нашия живот и това, че добрите думи се материализират в добри дела. Енергията на думата е реална. Мога да съдя за това и по българо-руските отношения, които се градят върху коренните за нашите народи думи: „духовна, историческа общност”. Произнасяйки ги ние като че ли ставаме по-близки един на друг.

Снежана Бунарджиева смята за чудо, че в Русия се намериха издатели на нейната книга. Това го направи – и безкористно – общоруският обществен фонд „Здравето на човека”. А изследователските си навици Снежана Бунарджиева успешно прилага на практика. Преди няколко години тя изнасяше семинари в руската Академия по туризъм, преподаваше на мениджъри, които се готвеха за работа в България, и дори ги запознаваше с основите на българската кухня.