От 15 до 18 август 2013 година град Правец ще бъде отново  домакин на музикалния фестивал „Моцартови празници Правец 2013”. Финалният акорд на фестивала ще бъде сложен с традиционния галаконцерт „Моцарт-Верди - класика, рок и джаз” на площада пред Община Правец, в който ще прозвучат увертюри, арии, дуети, хорове, музикални фрагменти и джаз и рок-вариации върху творби на Моцарт, Верди, Вагнер. Големият български музикант Николо Коцев е направил специално за фестивала аранжименти за рок група на Хора на циганите от операта „Трубадур”, на ариите на Херцога „La donna e mobile” и „Questa o quella” от операта „Риголето”, на Полета на валкюрите от Вагнеровата „Валкюра”. В концерта участват оперните певци Беса Лугичи /Косово/, Илина Михайлова, Марян Йованоски /Македония/, Деян Вачков, Марио Чанг /Канада/, Даниела Дякова, джаз дивата Йълдъз Ибрахимова, Иван Петров /кларинет/, Рафи, рок групата „Кикимора” с Николо Коцев, оркестър и хор на Държавна опера Русе. Диригент Иван Ангелов. Водеща Мария Силвестър.
Визитка
В продължение на много години Иван Ангелов е гостуващ диригент в най-престижните европейски и световни оперни театри и концертни зали. Оценен е високо като един от най-добрите познавачи и интерпретатори на италианската опера от белкантото до веризма. Творческата му биография е свързана с най-големите оперни театри на Франция, Германия, Швейцария, Италия, Турция, Холандия, гостува с голям успех в Южна Америка и Япония, както и на различни международни оперни фестивали. Постоянен гост е на фестивала Арена Аспендос, Атинския музикален фестивал, Вердиевия фестивал в Прага. През 2004 година дирижира фестивалната суперпродукция на “Аида” с Мишел Крайдер в Берлин и Дюселдорф, на стадиона Гери-Вебер и театъра на Обераммергау.
Диригентът започва своето професионално усъвършенстване в Музикалната академия в София и завършва в Москва и Мюнхен, където работи с Игор Маркевич, Карлос Клайбер и Волфганг Савалиш. През този период печели различни награди от национални и международни конкурси, от които една от най-големите е специалната награда “ Принц Райнер III”.
Иван Ангелов работи като Музикален директор на Пловдивската опера, а след това е на същата длъжност в Биен и Лозана, Швейцария, в операта в Бон и Националната опера-Братислава, където е награден през 1995 година за изключителни творчески постижения с наградата “Фуртвенглер“
От 1986 година е предпочитан гост на Филхармонията на Монте Карло, а от 1995 година регулярно дирижира концерти с Мюнхенската филхармония. Дирижирал е Филхармоничния оркестър на Токио, Симфоничните оркестри на Женева, Истанбул, Билкент, Брабант, Стокхолм, Берн, радиооркестрите на Мюнхен, Берлин, Братислава, София, Брюксел, оркестрите на Ница и Марсилия, различни немски оркестри. Иван Ангелов е предпочитан диригент за специални галаконцерти с участието на световни оперни имена като Грейс Бъмбри, Ана Томова-Синтов, Денис Грейвс, Нил Шиков, Едита Груберова, Ева Мартон, Паата Бурчуладзе, Пиеро Капучили, често пъти излъчвани по радиото и телевизията. Иван Ангелов има много аудио и видео записи – пълната версия на операта “Трубадур” на Верди, много солови албуми на различни певци, избрани оперни хорове и симфонична музика. През януари 2005 година успя да осъществи един мащабен проект от записи на всички симфонии на Дворжак.
Иван Ангелов се връща винаги с радост в България – на кратка почивка или когато е гост-диригент. Не гостува често. И то не защото той не иска. Тази година за него започна оптимистично - на 16 февруари застана на пулта на сцената на Софийската опера и дирижира оперите „Селска чест” на Маскани и „Джани Скики” на Пучини, месец по-късно софийската публика отново го аплодира в тези две любими оперни заглавия. Ръководи интензивен  майсторски клас в НМА „Панчо Владигеров” през месец март, а на 18 август ще вдигне ръце на финалния концерт на Моцартовите празници в Правец „Моцарт-Верди Класика, рок и джаз”. Любопитен и позитивен към музикалния живот на родината си, умерено критичен, с огромно желание да прави музика и на българска сцена.
За нашите читатели ще бъде интересно какво те свързва с колоритното гръцко градче Кавала?
Роден съм в Кавала – баща ми е от Гръцка Македония, семейството ми е било по това време в Кавала и след това се премества в София. Баща ми беше лекар. Родителите ми са били запалени почитатели на оперното изкуство и от 5 годишен съм с тях в Операта, присъствал съм на всички генерални репетиции. Баща ми имаше много пациенти от състава – певци, инструменталисти. Връзката с операта е много тясна, но аз никога не съм си представял, че един ден ще стоя на пулта в същия този театър.
 Логично следва моят следващ въпрос: Кога започна да се занимаваш с музика?
„От 6 годишен свиря на цигулка. Сестра ми свиреше на пиано и много по-бързо напредваше и аз реших, че ще захвърля цигулката и ще се захвана с пиано. Какви ли не инструменти не опитах. В Консерваторията кандидатствах след задължителната военна служба. Спомням си как свирих с вдървени от напрежение пръсти, но ме приеха. След третата година вече можеше да се избира. По това време аз свирех много джаз по заведенията. Случайно разбрах, че Биг.Бенда на БНР търси диригент, когато Милчо Левиев напусна и проф. Бенцион Елиезер, бивш саксофонист и преподавател, ме окуражи с думите: „Ти си за тази работа. Почваш да учиш дирижиране!” Явих се на изпит в Консерваторията и от 26 кандидата само аз издържах. Спомням си тогава проф. Парашкев Хаджиев съобщи резултата: „Един единствен е издържал изпита по хармония. Иван Ангелов – я, да го видя, кой е той?” От там нататък работих при проф.Влади Симеонов и специализирах в Москва при Кирил Кондрашев – изпратиха ме от тогавашния Комитет на МК. След като се върнах, ми предложиха да преподавам в Академията четене на партитури. В продължение на 1 година работих в Плевен, след това в Пловдивската опера – най-напред като стажант диригент, диригент, а след това бях главен диригент, накрая изпълнявах и длъжността заместник директор – тогава директор беше Ангел Христов.
Много сериозно начало за един млад диригент. Какво се случи оттук нататък и как стигна до големите оперни сцени и концертни зали?
През 1981 година ми се отдаде възможност да дирижирам концерт в Биен, Швейцария, харесаха ме и ми предложиха да направя оперна постановка и различни симфонични концерти. Последва предложение да стана главен диригент. Следващите ми ангажименти вече бяха в Лозана, където останах до 90-та година, след това в Монте Карло. В Монте Карло ме препоръча директорът на Операта в Женева, където вече имах доста участия – дирижирах концерти и спектакли. Тъй като нямаше там възможност да ме назначи, ме препоръча в Монте Карло и веднага поех оркестъра. Дирижирах много концерти и много балет – в Монте Карло балетът е на почит и на много високо ниво. Принцесата на Монте Карло Каролин лично обгрижва балета! Там са наистина големи балетни традиции, там са ходили всички – Нежински, балетът на Дягилев, руският балет. Париж и Монте Крало са Меката на балета във Франция, а в Монте Карло отношението бе наистина специално. Там бях 2 години.
Не мога да кажа, че имам предпочитание към балетната музика, но със сигурност  направих много интересни неща там, защото работих с много талантливи хореографи. Те  поставяха и върху съвременна музика – например върху Концерта за цигулка на Стравински или Трети концерт на Рахманинов, „Пролетно тайнство” на Стравински. Това беше интересно, направих много записи с оркестъра, певци и др. Там получих и изненадващото предложение от Директора на операта в Бон да отида на работа в „Скалата на Рейн”. „Аз си представям такъв диригент като Вас. Ще Ви се обадя.” – това бяха думите му. В продължение на една година нищо не дойде от Бон и аз вече дори бях забравил за това предложение. Но неочаквано ми се обадиха от Бон и ме поканиха на работа. За съжаление моят работодател се задържа само няколко години, смениха го и съответно всички, които бяхме ангажирани, си тръгнахме с него. Следващата покана дойде от Истанбулската опера, където работих около 6 месеца. Отказах да се ангажирам като главен диригент, но нашият контакт продължи във времето – повече от 10 години аз бях постоянен гост в Операта на Истанбул. Дирижирах всичко – симфонични концерти, оперни спектакли. Нивото там е много високо, респектираща е тяхната Арена Аспендос – стар гръцки амфитеатър на морето до Анталия– за около 14 000 души. Там направих три постановки.
След Турция се прибрах в Бон в очакване на следващото обаждане. Сергей Копчак– бас, който е завършил в България, е следващата важна фигура в живота ми. Ние сме приятели и той ми звънна след свое представление в Метрополитен на „Атила”. Като разбра, че в момента търся работа, веднага ми направи връзка с директора на Братиславската опера. Попитаха ме дали дирижирам „Бохеми” и ме поканиха, последва питане за „Евгени Онегин”, после „Кармен” и вече дойде предложението да остана като главен диригент. Бях 4 години в Братиславската опера. Пак последва смяна на ръководството, но този път веднага бях поканен да оглавя Радио оркестъра. Паралелно с тази работа зачестиха и моите гостувания в Германия. Един от гастролите ми бе в Лайпциг и след първата репетиция на операта „Риголето”, оркестрантите отидоха при директора и заявиха, че ме искат да остана да работя постоянно с тях. Гевантхаус оркестър е един много авторитетен колектив, с когото бях свързан в продължение на 5 години до своето пенсиониране. Междувременно гостувах във всички големи немски театри – Дземпер Опер Дрезден, Берлин, Мюнхен,  Щутгарт, Хамбург, Кьолн. С оркестъра на Дрезден направихме една незабравима „Тоска” – оркестърът е страхотен. Този оркестър и Берлинската филхармония са в постоянна конкуренция, в добрия смисъл. Оркестърът е голям, както Гевантхаус Оркестър в Лайпциг (най голямия в Европа, а може би и в света)  Състои се от 185 души – с половината репетираш, другата половина свири на спектакъл или на концерт. Работят непрекъснато, заети са постоянно. И залите са претъпкани. В Германия нямат проблем с публиката – големи традиции, които се подкрепят и се поддържат. И градовете правят много за културата си, и Федерацията, и Държавата.  Големите театри са държавни, но има и такива, които са градски оперни театри. Но всички са на много високо ниво – 84 на брой.
А има ли такива съкращения в театрите, както се случи в България?
Съкратиха няколко, тоест по-скоро ги сляха. Няколко от театрите на територията на бившата Източна Германия ги сляха с театри в Западната част. Но въпреки това всеки голям град има оперен театър и оркестър.
Какво означава това – Оперен оркестър и Филхармония, така ли?
Не, това не означава, че има Филхармония отделно. Такова разделение, каквото се е наложило в България, в Германия не съществува. Няма такова нещо да се свири само симфонична музика или само оперна. Няма и такова разделение на оперен и на симфоничен диригент. Там се прави всичко!
И никой не подценява оперната и балетната музика и да слага етикети, че тази музика се свири от посредствени музиканти, а симфониците са големите музиканти! Това твърдение е продукт на нашия манталитет, с което малко се излагаме!
От позицията на човек, който е на края на своя творчески път, мога да кажа, че да дирижираш опера е не точно много по-трудно, но е по-цялостен процес. В една симфония можеш да се концентрираш в изграждането на формата, да постигнеш кулминацията и финала на произведението. В една опера градиш драматургията, която е в основата на това произведение – имаш текст, имаш хор, солисти, оркестър, танц...Мащабът е друг. Ти имаш съчетание на всички видове изкуства заедно, което ти дава една палитра много, много по-богата. И вече зависи от самия размер на произведението – много по-леко е да направиш една симфония, или една увертюра, или един концерт. Съвсем друго нещо е операта – дали ще е Пучини, Вагнер, Верди – всеки спектакъл си има своята особеност и специфика. В Германия научих много за стил. Това, което на нас ни куца в България. И другото – ние имаме прекрасни гласове, но те са водени до едно ниво, оттук нататък присъствието им на сцена не е достатъчно, не е ангажиращо, много се пее, а малко се разказва. Присъствие означава – не да пееш от името на Бътерфлай, а да бъдеш Бътерфлай.
 Кои ангажименти за теб са незабравими?
Много са големите неща, които ми се случиха - в Париж правих „Кармен”, в Берлин – Набуко, Андре Шение, Аида, този сезон в Копенхаген – Триптиха на Пучини, в Мюнхен- Травиата, в Хелзинки по-миналата година – „Русалка”, „Русалка” съм дирижирал и в Мексико. В Мексико съм участвал в общо 5 постановки, като операта, която се прие най-възторжено беше „Проклятието на Фауст”. Участваше Филхармонията с хора на Операта. „Проклятието на Фауст” направих и в Лайпциг – вече сценично, с един френски режисьор – великолепна постановка с различни появявания на основните персонажи по няколко на брой. Впечатляваща, модерна, но много ефирна постановка. В Лайпциг също направих и „Аида”, но съвременен вариант, от който не съм много въодушевен. Много по-доволен съм от постановката, която дирижирах в Буда Пеща – тя си беше съвсем класическа.
Във Верона дирижирах „Дон Кихот”, в Амстердам – „Фалстаф”, в Марсилия – „Тоска” и „Бохеми”, в Тулон „Манон Леско”, в Прага – на „Вердиевия фестивал” – „Трубадур”, който е и записан на Ди Ви Ди. И е с участието на нашия Бойко Цветанов.
Сега ти предстои едно много интересно участие на „Моцартовите празници” в Правец. Освен чисто класическата част на концерта на 18 август, ще има и нови рок аранжименти без да се излиза от оригиналната партитура. Какво е отношението ти към подобна смесица от жанрове?
Отношението ми е изключително положително. Мисля, че не се смесват жанровете, а се допълват! Мисля, че интерпретирането на една съществуваща класическа партитура с допълнение на инструменти от съвременните популярни жанрове, какъвто е Рока,  спомагат също за приобщаване на по-широка публика към класическата музика. Така музиката звучи по–близко до възприятието на голямата маса от публиката, привикнала и търсеща пулса  на рок музиката.
Днес и ние изпълнителите в много случаи не търсим темпоритъма и звука на партитурата, както тя би звучала преди 200 години, а се опитваме да я осъвременим с пулса и интензивността на нашето време.