ИК УНИСКОРП представя "Кървавите басни", исторически трилър от автора на „Клопката на Данте" Арно Дьолаланд, превод от френски
Весела Шумаков. С „Кървавите басни" Арно Дьолаланд окончателно се утвърди като френския Артуро Перес-Реверте.
Версай, пролетта на 1774 г. Франция се прощава с крал Луи ХV, покосен от едра шарка. Наследява го Луи ХVІ с кралица Мария-Антоанета. Кралската двойка веднага е взета на мушка от Баснописеца, решен да отмъсти, че е пренебрегнат. Той е отличен познавач на басните на Лафонтен и чрез тях забулва в мистерия убийствата си. Разследването им е поверено на Пиетро Вираволта, който едновременно е Джеймс Бодн, Зоро и Казанова.
Дьолаланд умело води читателя из тайните кътчета на бляскавия Версай, където исторически личности и измислени герои се оплитат в коварните мрежи на „Кървавите басни". Някои басни се публикуват за първи път в превод на български език от Бойко Ламбовски.
В „Кървавите басни" читателят веднага ще открие влиянието
не само на Ян Флеминг, но и на Умберто Еко, на Патрик Зюскинд,
а и на Агата Кристи.
Livres Hebdo
АРНО ДЬОЛАЛАНД е роден през 1972 г. Той е един от най-успешните съвременни романисти и сценаристи. Още с първия си роман Notre-Dame sous la terre привлича вниманието на литературната критика и от раз печели 10 000 читатели във Франция. Много по-голяма е популярността на неговата поредица исторически трилъри с главен герой Пиетро Вираволта, познат на българските читатели от „Клопката на Данте".
Произведенията на Дьолаланд са удостоени с престижни литературни награди. Той е челен на Обществото на писателите на Нормандия.
* * *
ДЕЙСТВИЕ I
ИГРАТА ЗАПОЧВА
Това ми е талантът – той едва ли ще ви слиса,
но с моето перо описвам
как глупавата суета се сблъсква със копнежа.
А на живота върху тях крепи се днес градежът.
Напук на собствената роля
едно животно тъй реши по ръст да стигне вола.
Понякога събирам тук – и противопоставям
на добродетелта – порок, на глупостта – здрав разум.
Тъй вълк с агне се доказва,
с муха и мравка; те за нас пиеса изпълняват –
пред публиката векове играят тази сцена
навред из цялата вселена.
Жан дьо Лафонтен
„Дърварят и Меркурий". Книга V – Басня 1
В която вълкът изяжда агнето,
май 1774 г.
Гората на Фонтенбло,
Галерията с огледалата, Версай
Имате много красиви крака, Розет.
Розет стоеше боса в мрака. С вързани ръце и превръзка
на очите, тя зъзнеше. Бяха я отвлекли преди няколко часа.
Закачулената сянка се беше скрила под пътна врата на две
крачки от магазина на парфюмериста Фаржон, където тя ра-
ботеше. Нейният похитител я беше заловил много лесно,
възползвайки се от изненадата, беше я вързал с въже и
дръпнал пердетата на каретата си. Той не беше свалил рокля-
та й. Розет не носеше нито обици на ушите си, нито колие на
белия си врат; нямаше и никакви пръстени по пръстите. Тя
изобщо не притежаваше бижута и това не можеше да бъде
мотивът за отвличането й. За момента мъжът се беше задо-
волил да я заведе насред нищото. Розет знаеше, че са преми-
нали отвъд окрайнината на гората. Къде точно? На няколко
левги от Фонтенбло, може би. Едва бяха стигнали до место-
назначението и той й беше завързал очите, преди да й свали
обувките и да погали бавно краката й.
Имате много красиви крака, Розет, повтори той.
