Маргарита Омар (род. 1993 г.) е визуална артистка с интерес към тъмната естетика и темите, свързани с отвъдното, мистичното и гротескното. Завършва специалност „Музикална информатика“ в Conservatoire de Luxembourg и General Drawing and Painting в Leith School of Art в Единбург. Живее в Люксембург. Освен че работи по солов музикален проект Gare Terminus, тя е и част от постпънк дуото „На червено“. Първата ѝ самостоятелна изложба в София беше „Бялата книга на мрачните чудеса“, представена през септември 2023 г. в Cryptid Art Space (ул. Димитър Трайкович 1). Днес в същата галерия е подредена и втората ѝ изложба – „Призрачният будоар на Мадам О“ (до 11 април 2025 г.).
Маргарита Омар
За изложбата си художничката казва: „Призрачният будоар на Мадам О.“ е еклектична изложба, която разкрива един тайнствен свят на мрак и отчаяние! Експозицията ще ви потопи в изоставения будоар на една загадъчна дама, на име Мадам О., чийто някога бляскав живот постепенно е бил погълнат от сянката на измъчената ѝ душа. (…) Чрез художествен символизъм произведенията разкриват фрагменти от един живот, който бавно бива погълнат от безумие и отчаяние. Движейки се през призрачния будоар, ще почувствате присъствието на неспокойния дух на Мадам О., изживявайки смразяващите усещания и сковаващите мисли, които съпровождат бавното ѝ потапяне в лудостта“.
The Soul Eater, 2015
И във втората ви самостоятелна изложба в София се наблюдава вдъхновение от мрачната естетика. Защо именно мракът, отвъдното, гротескното провокират творческия ви заряд?
Cryptid Art Space е уникално място, тъй като е единственото в България, изцяло посветено на мрачната естетика. Силно препоръчвам да се посети! Конкретно на въпроса, най-близкият отговор, който мога да дам, е свързан с определена теория в психологията. Според нея, парадоксално, мракът в изкуството представлява определена форма на катарзис, който ни помага да сме по-устойчиви към изпитанията на реалния живот. С други думи, въображаемият мрак в изкуството ни помага да забелязваме истинската светлина около нас.
Какво се промени за вас между двете изложби в личен и творчески план? Усещате ли настоящите си творби по-различни от предишните?
В личен план силно трансформиращо влияние оказа раждането на второто ми дете и внезапната загуба на много близък роднина в семейството. Двете събития някак странно и болезнено се припокриха във времето. Това предизвика вътрешна потребност да създавам по-монументални творби, които символично утвърждават силата на живота. В момента работя по-малко върху графика и повече върху картини на платно. Имах амбицията да включа и ярки цветове, но на практика се оказа, че най-добре изразявам себе си с по-сдържана палитра.
Казвате, че лирическата героиня на вашите картини, Мадам О., е погълната от безумие и отчаяние, и бавно стига до лудостта. Какво я тласка натам? Има ли нещо в реалността, което не ѝ понася, за да се затвори тя в своя призрачен будоар и бавно да обезумее?
Подобно на един писател, обичам да измислям различни наративи и въображаеми персонажи в своето изкуство. Мадам О. е събирателен образ на загадъчна буржоазна дама, вдохновен от литературния персонаж Мадам Бовари от едноименния роман на Флобер. Смъртните грехове и безгрижният ѝ живот в крайна сметка предизвикват нейното падение. Впоследствие, в опит да изкупи греха си, утвърждавайки духовното над материалното, тя изпада в религиозен фанатизъм и уви, умира преди да достигне истинско духовно просветление. Този неразрешен конфликт я затваря в нейния будоар, където духът ѝ е осъден да се скита завинаги.
Epiphany and Death, 2024
Мислите ли, че всеки чувствителен човек на изкуството винаги е на една крачка от лудостта? Как би могъл да се предпази, за да не я прекрачи?
С риск да ви разочаровам с отговора си, моето мнение е, че този образ на човека на изкуството е стереотипен. Дори забелязвам обратната корелация в личния ми кръг от творци, с които общувам: колкото е по-експериментално, провокативно и емоционално въздействащо едно изкуство, толково е по-спокоен и уравновесен неговият създател.
Освен че сте художничка с много успешни изложби, вие сте и майка на две прекрасни деца. Как успявате да съчетавате майчинските задължения и грижи с творческата работа? Кога и как намирате време за всичко?
Истината е, че съпругът ми е моя основна опора и съмишленик. Без хармонията вкъщи нямам сили за изкуството, а без изкуството нямам сили за нищо. Когато има хармония, любов и сигурност, силата на творческата енергия е по-голяма от физическата умора. Със съпруга ми дори имаме идеи за съвместна книга, което допълнително ме вдъхновява.
