Всички посетители на Рим с интерес към изкуството задължително трябва да се отбият в Палацо Барберини, за да видят забележителната юбилейна изложба „Караваджо 2025“ (7 март–6 юли).
Един от най-важните и амбициозни проекти, посветени на творчеството на Микеланджело Меризи, наречен Караваджо (1571–1610), за първи път обединява 24 картини с обща история. Те идват от италиански и международни музеи, както и от частни колекции. Мястото също не е избрано случайно – Палацо Барберини е символ на връзката на художника с неговите меценати.
В експозицията са показани известни и по-малко познати, но също толкова значими картини. Подредени в този контекст, те предлагат различен поглед и размисъл за новостите, които Караваджо въвежда в артистичната, религиозната и социалната панорама на своето време. И отхвърлят обобщението на френския художник Никола Пусен, че „Караваджо идва на бял свят, за да убие живописта“. Скоро след смъртта си той е забравен. За това със сигурност допринася и неговият характер. Художникът обича кръчмите и проститутките, той е свадлив и арогантен, изгнаник с лоша смърт.
Караваджо, „Картоиграчи“, Музей на изкуството Кимбъл, Форт Уърт, Тексас
Караваджо идва в Рим с амбицията да се утвърди и да преобърне всички правила. Приживе той е защитаван от кардинали и аристократи, възхищават му се най-изискани колекционери, млади художници го боготворят и имитират. Когато Гьоте идва в Италия, не му препоръчват обаче картините на Караваджо. По-късно Стендал го преоткрива, възхищава се в Берлин и в Рим на творбите му. През 30-те и 40-те години на XIX век в театрите на Италия и Франция се показват пиеси за живота на художници, но Караваджо пак е в сянка. Едва в ХХ век той отново е възроден.
Караваджо, „Света Екатерина Александрийска“, Музей Тисен-Борнемиса, Мадрид
24-те картини са разположени в четири раздела, които обхващат хронологичен период от около петнадесет години, от пристигането на Караваджо в Рим около 1595 до смъртта му в Порто Ерколе през 1610 г.
Първият раздел – „Римски дебют“, надзърта в началото на работата му в Рим. Въпреки че вече е обучен художник, според неговите биографи Караваджо първоначално е принуден да рисува картини за малко пари. Преобладават натюрмортите, както се вижда от „Момче бели плод“ (частна колекция, Рим) и „Младият Бакхус, болен“ (Галерия Боргезе, Рим), изложени за първи път заедно.
През 1597 г. Караваджо влиза в контакт с най-престижния си покровител: изтънчения и еклектичен кардинал Франческо Мария дел Монте, любител на музиката. На него принадлежат „Музикантите“ (Музеят Метрополитън, Ню Йорк) и „Картоиграчи“ (Музей на изкуството Кимбъл, Форт Уърт, Тексас), шедьоври на „комичната живопис“, типична за младежките години на художника.
Във втория раздел – „Укрепване на непознатите“, е представена рядката портретна продукция на Караваджо, която е била обширна и ценена, но малко свидетелства са стигнали до нас. За първи път две версии на „Портрет на Матео Барберини“ (частна колекция) са показани един до друг, за да свидетелстват за раждането на модерния портрет. Ценност за изложбата е Ecce Homo (частна колекция). Произведението, което е открито в Испания през 2021 г. на търг, е за първи път в Италия. Художникът не се ограничава да рисува само висши духовници или известни фигури. Той използва за религиозните си картини непознати хора с най-скромен социален произход, укрепвайки завинаги паметта за тях.
„Свещената драма между Рим и Неапол“ започва от първата публична поръчка, получена от Караваджо през 1599 г. чрез посредничеството на кардинал Дел Монте. От този момент нататък художникът се посвещава почти изключително на сакрални теми.
Караваджо, Портрет като Бакхус, Галерия Боргезе, Рим
Посетителите имат уникалната възможност да видят отново заедно трите картини, поръчани на Караваджо от банкера Отавио Коста: „Юдит обезглавява Олоферн“ (Палацо Барберини), „Свети Йоан Кръстител“ (Нелсън-Аткинс, Канзас Сити) и „Свети Франциск от Асизи в екстаз“ (Wadsworth Atheneum of Art в Хартфорд). Друга голяма новост са показаните едновременно три картини, за които Караваджо използва един и същи модел, куртизанката Филиде Меландрони – „Марта и Мария Магдалена“ (Детройт), „Света Екатерина Александрийска“ (Мадрид) и „Юдит обезглавява Олоферн“ (Палацо Барберини).
Пребиваването на художника в Рим променя и неговия стил. Премислената последователност на изложените картини позволява да се проследи трансформацията в езика на художника – промяната на светлината, преминаването от светски към религиозни теми. Видима е например новата театралност в разположението на фигурите в „Залавянето на Христос“ (Национална галерия на Ирландия, Дъблин).
През пролетта на 1606 г. по време на игра Караваджо убива човек и е принуден да избяга от смъртната присъда, която го заплашва. Намира убежище при семейство Колона, където рисува „Вечеря в Емаус“ (Национална галерия, Лондон).
Последният раздел – „Краят на играта“, показва финалния етап от живота на художника. Воден от постоянното желание да се върне в Рим, Караваджо напуска Неапол и през 1607 г. заминава за Малта. Надява се да влезе в Ордена на хоспиталиерите, за да получи помилването на папа Павел V Боргезе.
Караваджо успява да получи рицарско звание, но е замесен в сбиване с член на Ордена и е затворен. Избягва по дързък начин от Малта, минава през Сицилия, след това обратно към Неапол. Там създава последните си творби, между които и „Мъченичеството на света Урсула“ (Неапол), с която приключва експозицията.
Изложбата „Караваджо 2025“ дава възможност да се преоткрие изкуството на художника в нова светлина. Тя предлага, чрез пряко сравнение с неговите шедьоври, исторически открития, критични разсъждения, както и размисъл за продължаващото влияние на Караваджо върху съвременното изкуство.
