„Женитба“ по Гогол на режисьора Ростислав Георгиев в Благоевградския драматичен театър
Според Анатолий Ефрос стремежът към щастие е в основата на „Женитба“, но това щастие е „призрачно“. И в този смисъл Подкальосин не е нерешителен, а съмняващ се човек, който допуска, че свързването с друг човек не е единственият път към осмисляне на живота. В подобен ключ може да се прочете и представлението „Женитба“ на Ростислав Георгиев в Благоевградския драматичен театър.
В началото действията на Подкальосин (в изпълнение на Александър Узунов) са шумни, трескави и приповдигнати – неспирно вика слугата си, за да уточни едно или друго. Възниква усещането, че и Подкальосин е повярвал, че жененият човек по-лесно преодолява „лошотията“ на живота. Оттам е дошла енергията му, която напира в него, и той подробно разпитва слугата си и за най-малката дреболия, свързана с евентуална сватба. Всичко трябва да е най-хубаво – от сукното до боята за обувки. Спектакълът следва историята, когато се качва на ново ниво – идва сватовницата, интерпретирана като съвременен офис мениджър, а после се появява и Кочкарьов (в изпълнение на Теодор Каракачанов). Неговият брак пък вече е катастрофирал, но това не отменя възможността за брак по любов, а и традицията повелява. Кочкарьов решава да подтикне Подкальосин да преодолее съмненията и нерешителността си. Той ще е церемониалмайсторът на сватбата, той ще създаде идеалната радостна атмосфера, като ще се откъсне и от обстоятелствата на собствения си живот. Импулсът му е толкова силен, че дава ускорение на решението, и двамата приятели вече почти на бегом тръгват към дома на бъдещата избраница Агафия Тихоновна (в изпълнение на Недиляна Павлик).
„Женитба“, фотография Иван Дончев
За момичето идеята за брак не е толкова свързана с възможното щастие, колкото с надскачане на съсловната предопределеност. Единственото условие на търговската дъщеря е кандидатът да е дворянин. Неочаквано възниква специфичен момент на въртене – в колебанието си тя се върти около себе си и другите. Не може да вземе решение, особено когато кандидатите се оказват неколцина и всеки полага усилие да се ожени за нея. Но конкурентното поле е разчистено – Подкальосин и Агафия Тихоновна остават за кратко сами и настъпва най-поетичният миг на представлението. Думите не стигат, но телата, доловили някакви общи помежду си свойства, стават летливи. Започва някакъв танц, красив и изящен, разкриващ вътрешната емоция на героите (хореографията на Емилия Радичева е върху музиката на Христо Намлиев). Предчувствие за възможното щастие! Но после Подкальосин отново е обзет от съмнения. В този миг той не е срамежлив, както често сцената го тълкува, а е притеснен – предусеща, че капанът ще щракне. До един момент енергията на приятеля му Кочкарьов, поел върху себе си цялата отговорност, е заглушавала страховете му, но останал сам със себе си, той разбира, че бракът не е решение. И следва прословутото бягство през прозореца… А Агафия Тихоновна, така и не осъзнала какво и защо се е случило, тича в кръг, за да се озове задъхана под венчилото, но с друг! В този свят на подменени стойности бракът продължава да е търговска сделка. Момичето стои безмълвно, доловило, че това е краят на надеждата. Естествен край в света на кривите огледала – основен образ в условната ритуална зала, създадена от сценографката Никол Трендафилова. Изображенията, които включват и зрителите, са ту уголемени, ту прекалено малки, но никога съответни. В този фалшив свят бягството е своего рода форма на съхранение – вид свобода, макар кратка и илюзорна.
„Женитба“, фотография Иван Дончев
Съвременният прочит на Ростислав Георгиев акцентира върху не/възможния избор. Режисьорът и екипът му изследват природата на човека, не/способен да направи крачка, за да извоюва правото си на собствена идентичност, пък било и през бягство. Има ли трети път в черно-белия съвременен свят, в който или живееш според правилата на общността, или се превръщаш в беглец. Все важни въпроси! Само че остро заявени, те не винаги се постигат през всички актьори и чрез динамиката на словото, голямата сила на пиесата.
Представлението ще се играе на 28 април в Благоевградския театър.
„Женитба“ по Н. В. Гогол, Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград, режисьор Ростислав Георгиев, сценография и костюми Никол Трендафилова, музика Христо Намлиев, хореография и пластика Емилия Радичева. Участват: Александър Узунов (гост), Недиляна Павлик, Теодор Каракачанов, Пепа Манева, Биляна Дилкова, Александър Митев, Аладин Алиибрахим, Георги Манев, Огнян Спиров
