В тези бурни години на прехода да си журналист, да влезеш и излезеш от политиката и да си опазиш името, е цяло постижение.

Диляна Грозданова мина през това без да изгуби авторитета си, без да успеят да я оплюят, заклеймят, залепят етикет.

Всичко тече, всичко се променя. Водещи и предавания минават и заминават, забравят се. Диляна Грозданова ще остане като спомен за време, когато телевизиите и водещите бяха отговорни. Не защото започна като водеща по времето на соца, когато всичко беше под контрол и случайни неща не изпускаха на екран. Тя просто беше изключително сериозна и отговорна. Такива сега не се срещат.

Като водеща преследваше каузи и същевременно като шеф защитаваше свободата на подчинените си. Дори Волгин си спомня какъв добър началник е имал в нейно лице в ТВ7.

В телевизиите днес и в сериозни предавания търсят скандала с кресльовци и случайни събеседници. Гости в предавания напълно свободно ръсят глупости, някои водещи са под нивото им. Свикнали сме. Онова време на сериозни предавания отмина.

С Диляна учихме заедно във факултета по журналистика, тя беше няколко курса по-горе. Минахме заедно през студентски бригади и няколко години по-късно си помагахме в медиите. Тя вече беше водеща на „Отзвук“, а аз последна година студент бях стажант в „Отечествен фронт“. И понеже тя е „в телевизора”, с повече влияние, я подпалих по една тема, която днес няма да впечатли никого – с постановление на правителството в Нефтохима в Бургас въвеждаха производство на безоловен бензин. Изцяло. Властта се грижи за екологията. Само че колите по онова време не бяха пригодени за него. Някакъв технически абсурд. Властта решила да демонстрира, че прави нещо, а то се получава по-голямо замърсяване с друго.

Диляна Грозданова като депутат от НДСВ. Снимка: БГНес

Диляна се отнесе много сериозно, опита се да направи невъзможното, експерти, длъжностни лица, интервюта. Хем да не каже, че правителството взима глупави решения, хем зрителят да разбере, че е така от интервютата. Аз пуснах каквото можах в „Отечествен фронт“, добре фризирано. А тя ме потърси да ми осигури хонорар от телевизията, че съм положил усилия по темата и съм помогнал. Боже. Някой да те търси да ти даде пари, без да си искал…

Виждахме се и коментирахме събитията години наред, докато тя стана депутат, после се оттегли, скри се и заради болестта си. И както става в живота със стари колеги и приятели, само си разменяхме есемеси по празниците.

Казват, че професията на журналиста е като да оставя следи в течаща река – минават и заминават. Времето покрива и променя всичко. Но онова, което са научили зрители от нейни предавания, предизвикала ги е да се замислят, остава някъде в съзнанието, дори нея да са забравили. Такава ни е работата.

Два дни след Диляна Грозданова си отиде и Даниела Кънева, която нямах честта да познавам лично. Нея още по-малко я помнят. Но в онова време тя вкара в домовете ни през екрана Индия, Япония. Япония го оцени и я награди с престижен орден, за разлика от България.