„Българската литература се завърна на пазарен принцип по рафтовете на книжарниците“ – разговор с Бистра Шокарова, собственик и управител на книжарница „Български книжици“
Г-жо Шокарова, бихте ли влезли в ролята на профайлър, за да ми опишете подробния психологически портрет на човек, който решава да си отвори книжарница?
В основата несъмнено е любовта към книгите. Но ако тази любов не се трансформира в любов и уважение към Читателя, без значение на каква литература като жанр и „качество“, книжарницата няма да просъществува дълго. Оттук нататък е работа и постоянство, нужни за всеки частен бизнес. И добре че не питате за икономическата мотивировка…
„Български книжици“ се появява през 2001 г., когато българинът все още наваксва пропуснатото през социализма време. С какви книги стана това наваксване?
Основното време на наваксване беше през 90-те години. Издаваха се обикновено фототипно и на много лоша хартия заглавия като „Мъртвите сибирски полета“, „Тарзан“, но и трудовете на Кант и Фройд. Първите две вече никой не издава. И поне при нас никой не пита за тях. Т.е. имаше нужно наваксване, както със стойностна литература, така и с „еднодневки“. Книжният пазар има нужда и от двете, за да е „пълен“.
Бистра Шокарова
Как оцелявате през годините, при положение че не се превърнахте във верига книжарници, не сте монополист на книжния пазар и не разчитате на търговски продукти със собствена марка, нито имате спомагателни функции, например кафе-сладкарница към книжарницата?
Трудно и става все по-трудно заради изброеното във въпроса ви. Книжният пазар днес е доминиран от „веригите“ (много подходяща думичка), а част от тях са и издателства. Тази засилваща се тенденция не е добра не само за малките книжарници, доколкото останаха такива, но и за книгата като културен продукт. Все повече тя става стока (като сиренето и дрехите), но с фиксирана цена от производителя. Веригите могат да си позволят отстъпки/промоции, които са невъзможни за нас. Правят го и с нови книги, дори с още неизлезли, което в съседна Гърция е забранено за срок от две години от издаването на книгата. Мярката там е насочена в защита на малките книжарници и издателства. При нас дори не се говори за тази европейска политика, защото „издател“ и „търговец“ са едно и също. Тези практики бяха въведени от веригата „Пингвини“, която отдавна фалира, но лошият пример остана.
Ще се върна отново на появата на вашата книжарница, защото през 2001 г. в България се появи и нов политически субект – НДСВ. Правя паралел между вас единствено защото, ако говорим за кредит на обществено доверие, тази партия е вече със затихващи функции, докато вие стоите убедително. Как си го обяснявате – защо НДСВ не успя да запази това доверие и как го правите вие, книжарите от „Български книжици“? С какво вашият „избирател“ е по-различен и траен?
Едно от нещата, на които държа, е това, че „политиката и партиите нямат място в книжарницата освен като книги или клиенти“. На рафтовете мирно съжителстват либералното и консервативното, капитализъм и социализъм, русофилство и русофобство, православие и други религии… А Читателят избира какво да чете. Това е моята „политика“. Без цензура и забрана.
Книжарницата носи името на възрожденското списание, едва ли е случаен изборът на това име?
Списание „Български книжици“ е малко известно, защото не е революционно, а просветителско. На страниците му има информация за българската граматика (бъдеща), за българска история, за английския парламент… точно както по рафтовете на книжарница „Български книжици“. А и името е красиво, с лека патина… Шегата е, че понякога хората го прочитат като „Български книжарници“ и си мислят, че знаем всичко за всяка книжарница в страната.
Какво е възрожденското днес в това да се работи в книжарница?
Всяко време има нужда от своето Възраждане и книгите са част от него, винаги. Мисля, че и годините на прехода също можем да наречем Възраждане за България и цяла Източна Европа. Кои са възрожденските теми днес, 2025 г., е доста по-сложен въпрос. Май цяла Европа трябва да мине през ново Възраждане.
Забелязвате ли този отлив на книги в книжарниците – книгите вече не са основна „стока“, а сякаш се продават между другото. Като родител на малко дете виждам, че в книжарниците в България има все повече играчки и те често изместват фокуса от книгите… Защо в „Български книжици“ не продавате играчки?
Отливът, за който говорите, е икономически логичен. Играчките нямат фиксирана цена, надценките са решение на търговеца и печалбата е по-голяма, пазарната ниша е по-широка… Но ние сме фокусирани към Читателя.
В сайта на „Български книжици“ има рубрика „Нашата препоръка“, разкажете по какви критерии избирате книгите, които да препоръчате?
Знам, че очаквате да кажа, че съм или сме прочели и оценили тези книги, но истината е, че това често се случва много след излизането на книгата. За да бъде рубриката актуална, трябва да се действа бързо и критериите са – автор, тема, издател. Понякога искам да помогна на някоя книга или издателство да бъдат забелязани. Случвало се е и да съжалявам, че дадено заглавие е стояло на Препоръчани, но много рядко.
Електронната книга конкурент ли е на книжарниците? Книжар изчезваща професия ли е?
На пръв поглед може да приемем, че хартиената и електронната книга са конкуренти. Изглежда, че „мишката ще изяде книжката“. (Тази детска песничка е с „уникално“ послание.) Но всъщност материалната форма на книгата е маловажна. Важни са Четенето и Читателят. И ако електронната книга може да защити авторските права на създателите си, тя ще измести хартиената. Може би тогава книжарниците ще станат „бутици“ за книги, които нямат електронно издание или са произведения на полиграфското изкуство. Или книжарите ще споделим съдбата на ред други изчезнали професии. Но пък за тази тема говорим от почти 20 г., а броят на книжарниците се увеличи, а не намаля.
Защо според вас няма денонощни книжарници и денонощни библиотеки в България?
Главно по икономически причини. Справка – споровете за нощния транспорт в София.
Знам, че книжарите имат своя собствена ежедневна, ежемесечна и годишна „социологическа агенция“ за проучване на четенето в България, въз основа на търсенето и купуването на книги. Как изглежда тази статистика, погледната зад витрината на вашата книжарница – много или малко книги купува българинът?
При нас определено има спад на броя продадени книги спрямо този отпреди 10–15 години. Но тогава бяхме едно от малкото места, предлагащо българска литература. Сега има много повече книжарници, които го правят, и повече издателства, които залагат на българското. Това е една от съществените промени в книгоразпространението от началото на XXI в. – българската литература се върна по рафтовете на пазарен принцип! И смея да кажа, че „Български книжици“ спомогна много за това. Мисля, че хората в България все повече се разделят на редовно четящи и тотално нечетящи. Изчезва групата на четящите от време на време. Те все пак купуват книжки за децата, но не и за себе си. Знаят, че децата трябва да бъдат научени да обичат книгите, но забравят за личния пример. Забравят, че четенето е част от „ученето през целия живот“.
Как си обяснявате факта, че от началото на прехода цената на жилищата у нас се повиши със стотици проценти, ако сравним този факт със скок, то това е скок извън орбита, докато цената на книгата едва подскача ниско над тротоара?
Не следя пазара на недвижими имоти, но следя цените на книгите. След въвеждането на валутния борд една от първите издадени книги бе роман на Артър Хейли с цена 2,70 лв. Подобна книга днес струва около 25 лв. Десет пъти в рамките на фиксирания курс на лева. Минималната работна заплата пък е пораснала 15 пъти (през 2000 г. – 79 лв.).
Подкрепяте много категорично българските автори и сте като бутик за българска поезия. Разпознавате ли кога в книжарницата влиза читател на стихотворения?
По-скоро познаваме конкретните си клиенти. А и поезията е до входа на книжарницата, така че рядко се налага да ни питат къде е.
Кой е любимият ви български автор и защо?
Милен Русков! Особено с „Възвишение“ – пътуването/приключенията на двама приятели из предосвобожденска България, което ги отвежда обаче на две различни „места“.
