Вече седем години поред в Международния ден на танца (29 април), екипът зад единственото българско печатно „Списание за танц“ разкрива темата на броя и акцентите в съдържанието.

През 2025 г. изданието обръща специално внимание на „Нови поколения в танца“ в България и Европа. Техен ярък представител е и интердисциплинарната немска артистка Дева Шуберт, отличена с наградата за млад хореограф за 2024 г. на най-големия танцов фестивал в Европа ImPulsTanz, който се провежда ежегодно във Виена. Представлението ѝ „Бъгващ хор“ (Glitch Choir) ще гостува в София на 20 май като част от международната програма на 18-ия фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ (12–22 май 2025). Затова ви срещаме с Дева Шуберт в откъс от интервюто, подготвено от Марта Буджо за 7 брой на „Списание за танц“ и публикувано в цялост на хартиените му страници.

Дева Шуберт разтваря необичайни пространства пред танца. Тя живее и работи в Берлин, получава танцовото си образование в Залцбург, Касел, Копенхаген и в Междууниверситетския център за танц в германската столица, а в Университета за изкуства в Касел учи също и визуални изкуства. Експерименталните ѝ творби често изследват пресечните точки между танц, инсталация и дигитални медии, но това, което най-силно характеризира нейната практика, е фокусът върху вокалната изява, както ясно показва танцовият пърформанс Glitch Choir („Бъгващ хор“).

Glitch Choir беше отличен с наградата ImPulsTanz – Young Choreographers’ Award, през 2024 г. за „прецизно изградената си композиция, превръщаща го във фина, многопластова, но и предизвикателна амалгама от звуци, тела и емоции“, по думите на журито. Представлението е дует, изпълняван от самата Шуберт и Чихиро Араки, към които на сцената на „Антистатик“ се присъединяват българските гост-изпълнителки Ана Петкова, Василия Дребова и Емилия Тончева. Неговата идея е да пренесе дигиталния феномен на „глича“ (грешка в системата) в аналоговото пространство, изследвайки как смущенията могат да отворят нови форми на изразяване. Изпълнителките използват техниката на глича, деконструирайки и пренареждайки оплакваческа песен, като използват своите тела, движения и най-вече – гласовете си.

Как възникна идеята за Glitch Choir и как тя се разви в представление?

Glitch Choir произлиза от моя дълбок интерес към отношението между гласа и общността от хора. Представлението изследва глича като вокална практика, проучвайки какво се случва, когато два гласа се пресичат с леко разминаване. Започнах да работя върху представлението първо като експериментирах с формата на песните за оплакване, познати като ламенто, и използвах глича като техника, при която вокалният израз на скръб започва да прекъсва, да пресича, подлага се на някакви нарушения на целостта. С течение на времето работата ми се разви, навлезе в по-обхватно изследване на шума и неговата неконтролируема динамика, като използвах и дигитална обработка на гласа.

Всеки път, когато представлението пътува, включвате в неговото изиграване и местни изпълнители. Така е и на фестивала „Антистатик“ в София. Как протича този процес?

Да, когато представяхме Glitch Choir на фестивалите ImPulsTanz във Виена и SYSTEMA в Марсилия, работихме с местни хорове. Същото правим и в София. Процесът е фокусиран върху споделянето на нашата практика, адаптирайки я към контекста и пространството на представлението, като използваме неговите специфики, за да създадем интимно и споделено вокално преживяване. Всяка версия на представлението се оформя от уникалната динамика с местните изпълнители, като се адаптира към техните културни и емоционални контексти.

Забелязали ли сте културни разлики с хората, с които сте работили, особено по отношение на формите на изразяване на скръбта?

Да, в това отношение културните разлики са забележими – в начина, по който скръбта се изразява и регулира в различните общества. Например в Япония, където бяхме на резиденция, съществуват специфични норми по отношение на употребата на гласа и емоционалното изразяване, особено за жените. Това повлия на начина, по който подходихме към вокалната работа и по който дисонансът, шумът и траурът намират телесен израз в представлението. Освен това отношението към интимността и близостта се различава значително.

Бихте ли разказали повече за значението на звука и вокалната практика в тази творба и във вашия артистичен път?

Звукът и вокалната практика са в центъра на моята работа. В Glitch Choir гласът е едновременно инструмент за изразяване и средство за създаване на споделено пространство. Творбата експериментира с дигитални изкривявания, шум и дисонанс, за да предизвика традиционната вокална естетика и да изследва нови емоционални пейзажи.

Всъщност започнах да пея първо йодлери (начин на пеене, който се състои в многократна и бърза смяна между нисък гръден глас и висок, фалцетен глас, б.р.). Баба ми пееше йодлери и след като тя почина, започнах и аз – беше нещо като начин да осмисля липсата ѝ. Това пробуди по-късно интереса ми да изследвам йодлерите като материал в моята артистична практика – анализирах характерните за тях вокални техники, суровостта им и функцията им на призив, който преодолява разстоянията. Оттам интересът ми към гласа се задълбочи и се насочи към експерименти с дисонанса, резонанса и прекъсванията. В цялата ми работа ме привлича начинът, по който гласовостта може да нарушава норми, да създава неочаквани връзки и да придава форма на емоции, които иначе биха останали нечути.

В други свои представления (Sister of Algolore, Assembly, Viral Reload) работите с дигитални инструменти, социални медии и изкуствен интелект. Каква е ролята на новите технологии във вашата работа?

Новите технологии винаги са били част от моята практика – като инструмент и като концептуална рамка. В Sisters of Algolore изкуствен интелект свири на алпийски рог. В Glitch Choir идеята за глича – първоначално дигитално смущение – се пренася върху гласа и движението. В работата си се опитвам да се противопоставя на разделението между дигиталните и аналоговите технологии, като изследвам какви културни функции изпълняват те. Какъв тип общности създават и какъв е техният (естетически и социален) потенциал да бъдат преобърнати, смесени с непривични им неща.

Как възприемате бързия напредък на изкуствения интелект през последните години и как мислите, че той ще повлияе на бъдещето?

Бързото развитие на изкуствения интелект (ИИ) отвори нови възможности за вокални експерименти – от синтез на глас до алгоритмична композиция. Въпреки че ИИ може да бъде полезен инструмент, той също така внася странен ритъм в творческия процес, като изисква много време и създава грешки. Той оказва огромно влияние върху различни изкуства – както положително, така и отрицателно. Лично аз искам да освободя практиката си от изкуствения интелект и да надскоча неговото влияние.

В едно интервю казвате, че в съвременните общества „скръбта е приватизирана и стигматизирана; тя трябва да бъде преодоляна възможно най-бързо, за да станем отново продуктивни“. С Glitch Choir вие се бунтувате срещу тази представа и предлагате алтернативна визия, която прегръща провала, крехкостта, неспокойствието, състраданието и слушането. Смятате ли, че тази визия може да бъде приложена в обществото извън сценичните изкуства и как?

Абсолютно. Темите в моята работа не са просто естетически или изпълнителски, а дълбоко свързани с начина, по който преживяваме емоциите във всекидневието. Ако възприемем по-отворен и споделен подход към скръбта, като признаем съществуването ѝ, нейното присъствие, вместо да я потискаме, бихме могли да изградим по-състрадателни социални структури. Прегръщането на провала и крехкостта означава да преосмислим продуктивността като единствена мярка за стойност и да създадем пространства, в които емоционалните преживявания – скръб, неспокойствие, изтощение – могат да бъдат споделяни без осъждане.

Премиерата на брой 7 на „Списание за танц“ ще се състои на 16 май от 18 часа в One Gallery, повече за цялото съдържание – на dancemag.eu. Билетите за „Бъгващ хор“ вече са в продажба, а с грижа към публиката, тази година фестивалът въвежда принципа „плати, колкото можеш“ и всеки зрител сам избира каква сума да плати за своя билет от три категории.