Среща по пътя с швейцарския китарист, акордеонист, певец, бендлидер и автор на песни Пиер Омер ден преди първия концерт на неговия квартет Swing Revue в България
Пиер Омер е поредният оригинален и даровит артист от кръга на лейбъла Voodoo Rhythm Records, създаден преди 33 години от повелителя на траш-рокендрола Ревърънд Бийт Ман в Берн, Щвейцария. През последното десетилетие по покана на платформата „Аларма Пънк Джаз“, припомняме, в София и различни други градове у нас (Русе, Пловдив, Велико Търново) гостуваха немалко знакови фигури от същото семейство – самият Бийт Ман (и като човек-оркестър, и с групата си The Monsters), Кинг Аутоматик, Roy & The Devil’s Motorcycle, Дилейни Дейвидсън.
Пиер Омер е роден в Лондон и живее в Женева. Освен английски и швейцарски, има още и индийски корени, а в музиката, която създава, призмата е суингът от 30-те и 40-те години на миналия век, но в комбинация с елементи от всякакви други жанрове – примитивен блус, рокабили, дарк-кабаре и пр. С две думи – от Дюк Елингтън до The Cure, минавайки през Ник Кейв, Роланд С. Хауърд, Джанго Райнхард, Фатс Уолър, Боб Дилан и The Gun Club.
Съосновател е на най-известния швейцарски „погребален рокендрол оркестър“ The Dead Brothers на арменеца Ален Хрубaлиян (1964–2021), също артист на Voodoo Rhythm Records, където в началото на хилядолетието свири и Дилейни Дейвидсън. В настоящата му формация Piere Omer’s Swing Revue участват още тромпетистът и певец Кристоф Гантерт, барабанистът Жулиен Исраелян и клавиристката Жералдин Шенкел. Последният им засега албум Tropical Breakdown е записан в Лондон при Алекс МакГоуън в студиото, в което записват и Urban Voodoo Machine, а мастерингът е направен в Берлин при Нене Барaто, с чиято продукция свързваме още записите на Кинг Кан, Джими Тенор, Black Lips, Movie Star Junkies и др. Разговаряме с Пиер, докато прекосява сръбско-румънската граница, приближавайки се към датата 15 май, когато е и концертът на квартета в Зала „Сингълс“ на НДК.
Нека започнем с еволюцията на Swing Revue и с това как с времето контрабасът отпада (нещо доста нетипично за суинг група), заменен от клавишите.
Да, в началото имахме контрабасист и бяхме по-близко до традиционното звучене на суинг бенд, докато днес с клавишните на Жералдин, които покриват и басовата линия, с Фендър Роудса ѝ, а и с другите инструменти, на които тя свири, включително и кларинет, имаме възможността да търсим и проучваме всякакви нови и различни възможности. От суинга като музика винаги съм се интересувал, но тази специално група ми позволява да го смесвам с много други видове музика, така че накрая се получава, мисля, нещо с много по-богата палитра от звуци. Музиката, която свири групата, е забавна, това си е група за парти, но… с много намесени експериментални елементи: използваме множеството и различни възможности, като едновременно с това предлагаме на публиката цялостно шоу – излизаме на сцената в смокинги, включваме много театрални елементи на концертите си, такива работи…
С барабаниста Жулиен преди 20 години свирехте заедно в The Dead Brothers. Какво е останало в музиката ти като влияние от онези години? The Dead Brothers беше доста интернационална формация – двама арменци, новозеландец, ти самият с индийски корени…
Да, Жулиен свиреше барабаните в един от албумите на The Dead Brothers, но също така и Кристоф, тромпетистът ни, беше член на групата, така че за Pierre Omer’s Swing Revue спокойно можем да кажем, че е нов клон на същото семейство. The Dead Brothers беше наистина интересна и шарена конфигурация, но това си е характерно за Женева, която е доста космополитен град. Аз лично се чувствам повече свързан с британските си корени, отколкото с индийските, защото баща ми е наполовина англичанин и наполовина индиец и не познавам лично никого от роднините ни в Индия, въпреки че слушам и индийска музика… Сигурно го има в някакъв план и това леко източно звучене в музиката ни – и тогава, и сега – но не е толкова директно. Разбира се, винаги съм слушал много музика и дори в момента, пътувайки към Румъния, в микробуса сме си пуснали Taraf de Haïdouks и определено се чувствам свързан и с циганската музика от Балканите и очарован от нея.
А в по-широк семеен контекст? Какво е за теб лейбълът Voodoo Rhythm Records на Ревърънд Бийт Ман, който сякаш връща автентичността на толкова много ранни музикални жанрове, станали комерсиални в един или друг момент от историята на ХХ век?
Voodoo Rhythm е домът на множество забавни траш-рокендрол и всякакви други експеримнтални групи и моята история с лейбъла е вече 25-годишна – още от времената на The Dead Brothers, но не само покрай тях – за Voodoo Rhythm продуцирах и първия албум на триото Mama Rosin, а ето сега и албумите на Swing Revue са част от историята. С Бийт Ман винаги сме били приятели и винаги сме се движили в едни и същи кръгове от чудаци и фрийкове с нетрадиционни идеи и подходи към традиционната музика. Ранният блус и уличната музика, въобще традиционната музика винаги са ме занимавали и точно поради това се и намирам тук – защото винаги ме е интересувала автентичната музика, коренната, която в определен момент става и популярна… Мисля, че нещата винаги идват на вълни и когато музиката се комерсиализира прекалено, се появява и необходимостта да я върнем към извора по нов начин, определено на тази страна съм избрал да бъда.
В новия албум посягате дори на The Cure – смея да твърдя, по доста оригинален начин. Чак си представих как Робърт Смит танцува бесен суинг на вашата версия на Just One Kiss.
Но при всички положения – това е характерно и за твоите авторски песни и начина ти на пеене – се е запазила и меланхолията от оригинала. Въобще, в твоите групи тя май си върви ръка за ръка с енергичния рокендрол подход, нали?
Така е, да – винаги съм гледал на живота като на смесица от драма и комедия, бих казал.
А коя е най-драматичната ситуация, в която сте изпадали на турне? И на какви места обичаш да свириш със Swing Revue?
Най-драматичната ситуация ни връхлетя точно преди 5 минути, на влизане в Румъния. При разминаване с голям камион се счупи един от прозорците на микробуса ни и докато разговаряме сега, другите трима се опитват да го поправят. Не е чак толкова драматично, но си е проблем… Иначе нямам любими места за свирене. Предпочитам постоянната промяна и движение – обичам да свиря на всякакви места и следващото да е различно от предишното. И мисля, че сме имали късмета тъкмо така да ни се получава винаги – да свирим в много и напълно различни пространства и ситуации. Можем да свирим в пропаднал пънк клуб или на изтънчено сватбено тържество и хората винаги са еднакво запленени от това, което правим на сцената.
Липсва ли ти нещо в глобален план в музиката днес?
Понеже съм досатъчно стар и помня времената отпреди интернет, това, което ми липсва днес, е специалната връзка, която изграждахме с всеки нов албум, който откривахме… Навремето се слушаше много по-задълбочено. Днес хората слушат по-бързо, защото имат достъп до толкова много музика в един и същи момент, това променя самия начин, по който се свързваме с музиката. Да, днес ми липсва точно тази изключителност, която всеки новоткрит албум имаше за нас.
Е, запазило се е на определено ниво, макар да не е масово. Ето, първият албум на Swing Revue пристигна преди десетина години при мен по пощата. Беше ми изпратен лично от Бийт Ман и аз подходих към него именно така – като към подарък: отделих му време, слушах го внимателно… Явно зависи от това и как даден албум стига до устройството ти за слушане.
Със сигурност, да. Плочите все още са сред нас и за щастие някои хора са достатъчно запалени, за да отделят време да изслушат даден албум, както си трябва. Аз го правя… Но едновременно с това непрекъснато откривам през телефона си хубава нова музика, в която не ми остава време наистина да се задълбоча. Толкова много добра музика се създава днес по света и ние имаме потенциален достъп до всичко… И едновременно с това, на мен лично не ми остава време да изслушам дори плочите, които имам в къщи.
Доколкото знам, освен на китара свириш и на акордеон. Какви са сходствата и разликите в музиката, която създаваш за тези два толкова различни иструмента?
Наскоро отново започнах да свиря на акордеон. Бях го изоставил за няколко годин, но напоследък се връщам към него. Различна е връзката ми с двата инструмента. Бих казал, че китарата я използвам повече като акомпаниращ инструмент към гласа ми, тя дава ритъма, върху който да стъпи гласът ми, и отваря повече възможности да се свържа със света извън мен… Докато акордеонът е по-интроспективен инструмент, така го чувствам. Музиката, която свиря на акордеон, изважда от мен повече… вътрешни видения и откровения, както навярно би се изразил Стиви Уондър.
А в тази група, която е по-енергична и носи повече рокендрол в ДНК-то си, мислил ли си да включиш и акордеон?
Правил съм го наживо няколко пъти, а в новия албум Жералдин свири и на бандонеон в няколко от песните, така че е възможно – да.
Ако беше богът на чудатия ъндърграунд суинг или на траш-рокендрола, или някое друго свръхестествено същество със суперсили, какво би променил в света на музиката днес?
Първият концерт на PierreOmer’sSwingRevue е на 15 май (четвъртък) в Зала „Сингълс“ на НДК (вход А4 – дясно). Вратите ще бъдат отворени в 21 часа, а групата ще излезе на сцената точно в 21.30 часа. Преди това, още от 19 часа, на терасата пред „Сингълс“ ще звучи тематична еклектична селекция на записи от Voodoo Rhythm Records, подбрани от „Аларма“. Билети има в системата на EpayGoи на касите на EasyPay, а на място ще има и известно количество билети с отстъпка за следващите концерти на „Аларма Пънк Джаз“ до края на сезона.
Сигурен съм, че ще му допадне. Надявам се един ден да я чуе. Нашият вариант е доста различен – запазих мелодията и текста на оригинала, но трябваше да променя хармонията и това е съвсем различен аранжимент… Но Робърт Смит е много широко скроен човек и съм сигурен, че би я харесал. Хахаха, щях да отнема на много музиканти на тази планета техническите им умения и да ги поставя в ситуация, в която да търсят други начини и подходи да създават музика, а не само тези, с които са свикнали… Тоест, бих ги тласнал към приемане на тъмната страна на музиката.
Цветан Цветанов
