На 13 юни излиза от печат „Мерим земята с телата си“ – магическа сага за любовта и саможертвата на едно семейство. Завладяващо интимен и нюансиран портрет на света на тибетските изгнаници, този красив и лиричен роман е размисъл за колонизацията, разселването и цената, която сме готови да платим, за да останем свързани със земята на предците си.

 

 

 

 

Преводач на книгата е Майре Буюклиева. Художник на корицата: Таня Минчева.

Отчасти вдъхновен от личния опит на авторката, „Мерим земята с телата си“ (28 лв., цена при предварителна поръчка: 21 лв., 448 стр.) разказва историята на тибетско семейство в изгнание в продължение на 50 години и три поколения. Нахлуването на Китай в Тибет през 50-те години на XX век е трагедия, която разпръсва един народ по света. Две сестри, Лхамо и Тенкий, пристигат в бежански лагер в Непал. Загубили родината и родителите си, момичетата ще се опитат да изградят нов живот в този непознат свят. Древна статуя на безименен светец – реликва, която изчезва и се появява отново във времена на нужда – ги съпътства в техните лутания. Пътят отвежда семейството им до далечната Канада. И когато Долма, дъщерята на една от сестрите, открива Безименния светец в колекцията на богато канадско семейство, тя трябва да реши докъде е готова да стигне за своя народ. Готова ли е да рискува мечтите си в името на една изгубена родина?

 

 

 

 

 

Церинг Янгзом Лама е тибетска писателка, родена и израснала в Непал. Живяла е във Ванкувър, Торонто и Ню Йорк. Има магистърска степен по изкуства от Колумбийския университет и бакалавърска степен от Университета на Британска Колумбия по творческо писане и международни отношения. „Мерим земята с телата си“ е нейният смайващ литературен дебют. Романът получава множество отличия, включително Наградата за нови писатели на Асоциацията на колежите от Големите езера за художествена литература и Наградата за нови писатели GLCA.

„Мерим земята с телата си“ е дело на писател с рядък талант и безкомпромисна визия. На тези страници, които разказват за изгнание и загуба, за копнеж и скръб, Церинг Лама също така успява да ни напомни – с поразителна красота и състрадание – за всичко онова, което оцелява. Този роман е свидетелство за решимостта на хората да обичат независимо от всичко. Триумф.“

Мааза Менгисте, авторка на „Кралят на сенките“

 

 

 

 

Майсторски шлифован скъпоценен камък под формата на роман, в който всяко изречение е откровение. Изграден от митове и история, „Мерим земята с телата си“ е дебют на един зашеметяващ литературен глас.

Гари Щейнгарт, автор на „Супертъжна истинска любовна история“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Церинг Янгзом Лама – „Мерим земята с телата си“(Откъс)

 

 

 

 

ЛХАМА

 

 

Границата между Западен Тибет и НепалПролетта на 1960 г.

АМАБЕШЕоракул. Осъзнаванетонатазиистинаспоходимайкамивнапредналавъзраст, когатомесечнотоѝкървенеспряивнеясеотворинещодруго. Някоихораотнашетоселогонаричахазлочестие. Казваха, чевумаѝезейналацепнатина, коятояизлаганадуховете, атещеяпогълнат. Амаобаченастояваше, чееблагословиядадаватялотосиназаемнабоговетеидаимпозволявадаговорятчрезнея. Свреметовсичкизапочнахадаслушатидумитенаеднаиначеобикновенаженащяхаданипреведатпрезиднитенесгоди.

Несамомайкамисепромени. Прездолинатанипреминахаглутницивълциирояциплъхове. Послесеслучиземетресение, коетоотвориназъбенабраздапрезсредатанаселскияманастир. После, точнокогатосеучехдаговоря, нидостигнановината, ченашественицисапрекрачилинашатаграницаинастъпватвземятаникатодвеграмаднизмии. ВдалечнияградКардзехоратагивиделидапрекосяватрекатанадългиредициидапроникватвпланините. ИскалидагинаричатНароднаосвободителнаармия, нозанасбяхагями, народотнизинитенаизток.

Вследващитегодинислуховетесеспускахакатогарваниипътувахатолкованазапад, чесипроправяхапътдоридонашетосело. Макарчебяхмалка, многооттезислуховестигахадомоитеуши, предидастанатизвестнинакойтоидабилодруготсемействотоми. ИзточникътмибеЛхаксам, най-стариятмиприятел. Тойработешекатоприслужникприединпътуващтърговец, койтозаедносжелезнитеситенджериитиганипродавашеиклюки. Останешелинисвободновреме, сЛхаксамскитахмеизпасищата, амалкатамисестричкаТенкийилибевързананагърбами, илиподскачашенаоколоизтревите. ИзонезихълмовеЛхаксаммиразказвашепотресаващиистории. Войницитегямизаграбилиземеделскитеземинаизтокимнозинаотнароданисегагладували. Няма ни зърно, ни сол, ни месо, ни даже масло. Щомчухтова, дългообикаляхзамаяно, защотонеможехдасипредставяживотбезмасло. Лхаксамказваше, чемакарвнашатаобластдабилотихоиспокойно, другадебушувалогънятнасъпротивата, там, наизток, къдетожелезниптицикръжелиизнебето, акуршуми, ситнииедри, сеизсипваликатодъждвърхуцелиградовеисмазвалителата, сякаштебилипросточучелаоттесто, събарялипокривитеигитрошалинапарчетаиникойнеможелдаразбередалиенамерилостанкитеналюбимчовек, илинанепознат. Ноазнеразказвахнасемействотосинитоеднооттезинеща. Негиповторихпредникого.

Апосле, миналатапролет, вселотонисеразчузаужасяващаподлост: пландасеотведеСкъпоценниявдоманадраконите. Щомчулизатозиковарензаговор,хилядинашисънародницивЛхасасесъбралипредлетниядворециоформилизащитенкръгстелатаси. Дорикогатовойницитенаближилиимирисътнабарутсеизвилвихреновъввъздуха, нашитехораотказалидасемахнат. Задаизбегнекасапницата, Скъпоценниясепредрешилнаобикновенчовекипрезнощтаизбягалнаюгвдругастрана. ТъйсториливеликияторакулНечунг, койтопровидялпътянабягствотоимпрезпланината. Ащомчуждитевойницинаучили, чеводачътнисееизмъкнал, пронизалитълпатаскуршумииосеялиулицитеструпове.СледзаминаванетонаСкъпоценнияслънцетоизчезнаотнебетони. Цветятаотказвахадацъфтят, аяковетенинедавахамляко. Втозимраквсичкисемействавселотонисезачудихадалинеевремедатръгнем, дапоследвамеводачасивнизинитедоденя, когатощешедаебезопаснодасеприберем. Другиповтаряхамрачнодревнопророчество: Полети ли желязна птица и запрепускат ликоне на колела, хората от Снежния народ ще се пръснат като мравки по лицето на земята.

Втозиден, почтидесетгодиниследразкритието, чебоговетесаѝпроговорили, аманиказа: „Моментътнастъпи. Трябвадапредамтялотосинадуховете“.Седяхнакухненскияподдосестрасиинаблюдавахогрянотоотжартавогнищетолиценататко. Пхаланепомръдвашеисамодъвчешелентичкитесушеномесо, коетоамабеосолилапреззимата. Виждах, чебащанисеопитвадасипредставикаквониочаква. Следдълъгразмисълтойсенамръщи, показвайкивсичкитесиновибръчкинаведнъж, икимнавзнакнасъгласие. Досутринтацялотоселобечуло, чеамащезапочнеритуалитезаобръщениекъмбоговете. Тянай-послещешедагипризовеприсебеси.

БЕШЕЛОГИЧНО, ченепозволиханаТенкийданаблюдавапосвещаванетонаама–ощебемногомалка, нямашеидесетгодини, нонеможахдаповярвам, когатопхалаизгониименотстаята. Всъщотовремепонедвайсетинадушиотселотосеизсипахавкухнятани, повечетопотупвахаТенкийименпобузитеиглавите, заданиутешат, нониизбутвахадачакамевкоридора. ДориЛхаксамуспядасепромъкне, аланеипредидамисеухилидоуши. Стояхисигризяхноктите, докатонезапочнахамолитвите. Послесесетихкаквотрябваданаправя. Заведохсестричкатасинавъниянакарахдасъбереовцете, коитобяхмепусналидапасатизхълмовете, идагивърневкъщи–задача, коятощешедаѝотнемепонеединчасспомощтананашетокучеДиксен. Защастие, тозипъттянесепротиви. Тръгнадаиздирваовцете, аазсевтурнахобратно, заданаблюдавамцеремониятапрезединпроцепвдървенатаврата.

Презплътнатастенаоттелавидяхкакамасединаподаснаведенаглава. Донеястояхамонахътучителимладиятмупомощник, койтоизглеждашеизплашенотпредстоящатазадача, защотообикновенопрекарвашеднитесиданосимлякоиводадоманастира.

–Акосибожество–казастаршиятмонах, застаналслицекъммайками, –приемитазипрестилка.

Помощникътизвадипрестилкаиявързанакръстанамайками. Амапродължавашедаседи, втораченавпода, атялотоѝтрепереше.

–Акосибожество, приемитозибарабанитовазвънче.

Помощникътпоставиинструментитевръцетеѝ.

–Елапритазижена, говориснас! Нестойнавърханапланината, аелапринас.

Амазапочнадасетресеидашепнесгласкатонаптиче. Помощникътпокрираменетеѝстежкобродиранонаметало, послесложипетвърхакоронанаглаватаѝ.

Въпрекитежесттанатезикралскиатрибутиамаподскочипъргавоизапочнадаселюшкатунаедната, тунадругатастрана. Помощникътсеотмести, ококорилочиотстрах, ноучителятмугоповикаобратно. Ипаксеобърнакъммама.

–Вземитовазлатнопитие–казатойиѝподадекупичкасбира.

Майкамиоставиинструментите, поекупичката, предложиянанебетоиизпибиратанаеднаглъткакатомъж. Послезатанцуваисезавъртяналявоинадясно, навеждайкиииздигайкирязкоглава. Учителятсеприведекъмнея, притиснараменетеѝнадолу, задаянакарадасеусмири, изаговоривухотоѝ. Тяприличашенаподплашенкониредешенещонаезик, койтонеможехдаразбера. Далитовабеезикътнабоговете? Монахътчудумитенамайками, кимнаисепресегнакъмкупичкаориз. Сграциозенжестпуснашепазрънцавърхубарабана, койтодържеше. Прозвучакатодъждизвукътвсеощеотеквавглаватами.

–Опасноедапризовавашбоговете–речетойнаприсъстващите. –Трябвадасеуверим, ченесмеповикалипопогрешказълдух.

Монахътобясни, чеаковтялотоѝвлезезълдух, всичкощесеобъркакактозаама, такаизавсички, коитосеопитатдаѝпомогнат. Отдругастрана, акочастотсъзнаниетонамайкамиостанелавтялотоѝпринавлизанетонадуха, тящяладасепревърневполубожество, получовекитогаванебихмемоглидавярваменадумитеѝ. Щомчухтова, серазтреперих. Акобоговетененапуснехатялотонамайками, тяникогаповеченямашедабъдесебеси. Учителятобяви, чебиловремезапроверка. Аматрябвалодаможедакаже, бездагледа, колкоточнозрънцаоризсападналивърхубарабана. Трябвалодазнаеизначениетоначислото. Икаквопредвещава. Притисналалицевъввратата, сенапъвахдачуякаквощестане.

Получихотговораси, когатовъзрастниятмонахколеничиисепроснапредмайками. Оттълпатасенадигнавълнаотвъзгласиимолитвиивсичкипаднаханаколене. Самоазостанахправа, надничахпрезцепнатинатаинапразносеопитвахдазърналицетонамама. Итогаваусетихкакгърдитеминатежаваткатомокраглинаисеналожидалегнаполицевърхузамръзналатапръст, закрихглаватасисръце, устнитемизашепнахатрескавомолитва, атялотомисеразтърсиотбяснотомидишане…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

- За представяне на книгата по радио и телевизия – This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. (Анна Лазарова, 884 977 027)

- За допълнителна информация, откъси и други материали - This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.  (Юлия Петкова, 899 330 444) 

- За получаване на книгата по куриер или от книжарницата на ул. „Иван Вазов“ 36 -  This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. (Николета Николова, 885 425 562)