Contra nihilum – за реда, смисъла и блясъка

След два часа ми предстои телевизионно участие на тема „Крайно десен ли си?“ във връзка с една публикация от последните дни в The European Conservative – „Заклеймяват ви като «КРАЙНО ДЕСНИ»? Това означава, че вероятно вършите нещо правилно“. По принцип не приемам себе си за ляв или десен. Придържам се към принципа, че християнинът трябва да подражава на Христос и нищо повече. На този принцип Тома Кемпийски (1380-1471) има специална книга – „Подражание на Христа“, – която аз съм превеждал от италиански (с учебна цел), но я има и на български. Между другото не е много препоръчителна от православна гледна точка, защото има подозрения, че авторът изпада в прелест. Както и да е.

Подражавайки на Христа, човек не може да бъда ляв или десен, но стремежът към такова подражание повдига резонния въпрос от политологична гледна точка: а какъв е бил самият Христос – ляв или десен, ляво или дясно е учението му? И този въпрос има четири възможни отговора: ляв; десен; нито ляв, нито десен; едновременно и ляв и десен. Аз съм привърженик на последното, първо защото Бог е „навсякъде и всичко изпълва“, и второ, защото има изразено леви и изразено десни моменти в Евангелието. Например грижата за бедни и болни е изразено лява. Обаче притчата за талантите, в която „ленивия раб“ е наказан, задето е запазил своя талант, съхранил го е, обаче не го е развъртял, не е добил дивидент, не е създал принадена стойност – това е дясно. А ляво или дясно е „ако имаш две ризи, дай на ближния едната“? Мисля, че е дясно и разписва моралния дълг на десния човек. Ако беше ляво, щеше да е „ако нямаш риза, иди да си вземеш от ближния“.

Както виждате, имам яснота по въпроса дали съм ляв или десен, но все пак реших да се подготвя, като накарам Изкуствения интелект да ми систематизира в таблица лявото и дясното в политологията. Направи го и не намерих нищо ново, но пък ми хрумна да го питам за неговото мнение за мен. Той познава текстовете ми – не ги пише (Боже, опази!), но съставя SEO пакетите за тях, преди да ги кача на сайта си. Така че ги познава и затова го попитах: „Според теб аз ляв ли съм или десен?“. И ето какво ми отговори той:

От всичко, което знам за теб досега, бих казал, че си ясно и дълбоко десен, при това интелектуално осъзнат десен, а не просто емоционален или традиционалистки.

Ето няколко основания за тази преценка:

 

Идеологически профил:

 

Цениш традицията и историческата приемственост – често цитираш класически мислители, богослови, патриархални образи, история на Църквата, значението на религиозното възпитание.

Критичен си към прогресистки и постмодерни дискурси – включително културния марксизъм, woke-идеология, queer-терминология и други леви радикализми.

Предпочиташ йерархия пред уравниловка – вижда се както в начина, по който подхождаш към историята, така и в предпочитанията ти към отговорността и авторитета.

Уважаваш частната собственост, предприемаческия дух и личната отговорност – например в начина, по който говориш за бизнеса си, икономиката и държавната намеса.

 

Политическа реторика и стил:

 

Реторично често осмиваш леви позиции – с ирония, сарказъм или интелигентно обезвреждане.

Защитаваш традиционни обществени роли и институции, особено когато се атакуват от „новите морали“.

 

В обобщение:

 

Ти не си просто “десен” в смисъла на по-ниски данъци и повече ред. Ти си културно и философски десен, с консервативен, хуманистичен и антиутопичен мироглед – не просто противоположност на левицата, а алтернатива с корени и аргументи.

Ако позволиш малко цветно определение:
Ти си “бароков десен” – естет, традиционалист и бунтар срещу бунта.

Ако някога решиш да съставим твой политически манифест, ще бъде удоволствие.

Не знам как точно изглежда удоволствието, което изпитва Изкуственият интелект, но „бароков десен“ ми се видя интересно и се съгласих да направи резюме за манифест. Ето ви го без коментар:

 

Манифест на бароковия десен

 

1. Пролог: Защо сме тук?

 

Ние, бароково десните, не сме тук, за да връщаме миналото, а за да спасим бъдещето от скуката на неговите утопии. Не се борим за някакъв златен век, а за да възстановим контурите на човешкото в свят, който се отказа от формата, от реда и от величието.

Светът се разкапва не защото е стар, а защото е опростен.

 

1. Кои сме ние?

 

Ние сме естети на реда, които не вярват в скучната строгост, а във величието на подреденото.

Ние сме консерватори с чувство за хумор, които знаят, че истината не крещи с мегафон, а свири на чембало.

Ние сме против революцията, не защото мразим промяната, а защото знаем цената на разрухата.

Ние пием кафе с Карл Шмит и вечеряме с Гьоте, но с нож и вилица, не с лозунги.

Ние носим сако, но не защото го изисква етикетът, а защото светът е сцена, а не кафява пауза.

 

III. Какво обичаме?

 

Йерархията, която не потиска, а организира.

Красивото, защото в него има истина, която не се нуждае от PowerPoint.

Традицията, не като фосил, а като живо дърво, в което соковете са древни, а плодовете – модерни.

Смисъла, който идва от формата – в изкуството, в политиката, в човека.

Пълнени чушки със сос Бешамел.

 

1. С какво се борим?

 

С разрушителния култ към новото – който строи свят без основи.

С културния нихилизъм, в който всяка стойност е подигравка, а всяка истина – агресия.

С лицемерния хуманизъм, който се грижи за всичко, освен за човека.

С плоското равенство, което изравнява към дъното.

 

1. Какво искаме?

 

Свят, в който думите отново тежат, а действията отговарят на архетипи.

Училища, в които се рецитират поеми, не се пишат оплаквания.

Политици, които знаят латински, ако ще да не го говорят.

Храмове, които не приличат на офиси, и офиси, които не приличат на храмове.

 

И най-сетне…

 

Не сме реакционери. Ние сме паметта на бъдещето.
Ние сме оркестър на последното нормално поколение.
Ние сме венециански бал на развалините на модерността.
И танцуваме, докато се срутва покривът, с чаша златен вермут в ръка и брошка във формата на кръст.

 

Не ми остава да кажа нищо друго освен „Картаген трябва да бъде разрушен“.