„Цветовете на тишината“ – така са избрали да нарекат съвместната си изложба (9.VI –26.VI.1925) в галерия „Средец“ художниците Екатерина Петкова и Никола Енев. Въвличат ни в своя артистичен свят и с нещо като манифест (или пролог?), ето го:
Тишината няма цветове.
Или всички цветове са нейни.
Тишината не е липса на звуци.
А тяхната божествена хармония.
В извънредно наситения с шумове сегашен наш свят една частица от щастието усещаме тъкмо там, където току-що е валяло и едва чуваме звъна на капките, ронещи се от листата.
Както в отраженията на водната повърхност са разпръснати от Божията шепа драгоценните мъниста на нашите човешки основания да продължаваме…
Цветовете на тишината – има ли ги?
Екатерина Петкова и Никола Енев са щедри художници – в този кратичък текст ни предоставят множество пролуки, през които да преминем, за да достигнем същността на творчеството им. И в същото време – малко подвеждат. Защото да, много са входовете, но някои от тях няма да ни доведат до изход, а ще ни залутат като в малазански лабиринт – нито знаещи накъде вървим, нито пък изобщо убедени, че ще стигнем. Много внимателно трябва да подходим към тези техни думи, с пинсети бих казал, както и с уважение, защото те не са изречени напразно, те са изречени, за да изпълват. Какво? – Как какво, тях – тях, думите, изречените думи, но и нас самите – нас самите, които ги чуваме…
Композиция на Екатерина Петкова
И в този диапазон се случва онова, което се случва винаги в диалога – времето…
Те имат и такава изложба, така наречена. В галерия „София прес“ (9.Х-28.Х.2024). И двете споменати изложби, между другото, започват на девето число – разбира се, може да приемем това за случайност, но то не е. Поне според мен не е. Деветката е ритуално число, казват специалистите по символите Жан Шевалие и Ален Геербрант, и изреждат: „Деметра обикаля девет дена света, за да търси дъщеря си Персефона, Лето страда девет дена и девет нощи от родилни болки; девет музи са родени от Зевс след девет нощи любов. […] Ангелите според Псевдо-Дионисий Ареопагит са йерархично разпределени в девет хора или три триади: съвършенството на съвършенството, ред в реда, единство в единството. […] Девет е едно от числата на небесните сфери. То е също така и числото на кръговете на ада. Това е обяснението на Деветте стъпала към китайския императорски трон и на деветте врати, които го отделят от външния свят, защото микрокосмосът е образ и подобие на Небето. […] Девет е числото на целостта; девет е числото на ян […] Срещаме девет всемирни закона в учението на древноиндийската философска секта вайшешика. Орфическата инициация също е приела наличието на три тройни начала: първото включва Нощта, Небето, Времето; второто – Въздуха, Светлината, Звездите, третото – Слънцето, Луната, Природата; тези девет начала съставляват деветте символни облика на Вселената. Числото девет, казва Парменид, се отнася до абсолютите“. И не само до абсолютите, бих допълнил елеата аз, а и до света. Деветката го изпълнява и изпълва, ала преди да стане това изпълване, то все пак някак трябва да започне.
Изложбата „Цветовете на тишината“ ни показва това начало… А след това и резултата…
Онова преди него, но и онова след него – непосредствено след, но и много после след…
И това начало, този център, тази среда, тази точка на космическия БигБенг се нарича:
АУМ…
Или по-точно АУМММ. Защото отеква… Като свят отеква…
Във Ведите се казва, че светът възниква, след като богът произнася: „АУМ“ – „Аум Бхур Бхувах Свах“ („Аум! Земя! Въздух! Небе!“). Но за да стане това сътворение, звукът трябва да се произнесе точно – без нито една пукнатина, без нито едно изкривяване, без нито един гърч. Съвършено! Ето защо посочих колко важно е да тръгнем от правилното място, за да разберем картините на Никола Енев и Екатерина Петкова. Не го ли сторим – ще изпуснем смисъла, ще го изтървем и повредим. А правилното място е там, в трето по ред изречение (три, съставното на девет): „Тишината не е липса на звуци“. Тишината е АУМ…
Цветовете на тишината са звук, свещен звук. Цветовете на тишината пеят…
Композиция на Никола Енев
Платната на Никола Енев са тъкмо тази централна АУМ точка – и малко преди нея, и малко след нея. И има едно, което е самата нея: точно по средата виждаме една начупена линия в оранжево (сякаш гледаме аудиограма – аудиограмата на АУМ), когато е произнесен този първозданен звук, от който всичко тръгва, до който всичко стига. Това е, смятам, есенциалният образ в изложбата, другите негови картини ни отпращат или малко преди изричането на свещения звук, или малко след този сакрален момент. Сакрален момент, който е равен, който е постоянен; той не се променя (затова и всичките картини на Никола Енев са с един и същ размер – и преди, и след, и когато: звукът АУМ също е един и същ): тръгва издълбоко, за да стигне нависоко и надалеч, изтръгвайки от себе си целия свят. Затова при него цветът не е ярък, цветът е като при началото, при всяко начало – наситен, но приглушен. Но след това на този свят – вече създаден, открит и тръгнал да се разгръща, тоест светът много по-късно, посленачалният свят, попадаме в творбите на Екатерина Петкова – цветни, багрени, щастливи; разпръснати и разнесли се. Или – да го речем учено – дисеминирани. Вътре сме в разцъфтелия в живот и в цвят постаумен свят.
Някой може да реши поради това, че творенията на двамата майстори не бива да са заедно в една зала – различни моменти от сътворението ни показват, но аз не се съгласявам и опровергавам: ако Никола Енев ни въвлича в началото, когато е произнесена съзидаващата думата АУМ, Екатерина Петкова ни въвлича в последствията, когато съзидаващата свята първична дума е отекнала и продължава да отеква – АУМММ. Тръгваме от него – АУМ, за да стигнем до нея – АУМММ. И така – през нея и благодарение на нея да приемем и възприемем света; света, създаден от АУМ…
И от художниците, които го рисуват…
