В петата неделя след Петдесетница по традиция Православната църква възпява и прославя основоположниците на нашата вяра и нашето богословие – светите отци от първите шест вселенски събора. Вселенските събори са гласовете на Църквата. Те са събрания на светиите, свикани и проведени под ръководството на Св. Дух. Затова под техните актове отците се подписват с думите:

«Изволися Святому Духу и нам».

Главна цел на вселенските събори е осъждането на различни неправилни или еретически мнения и формулирането на православното учение чрез догматите. Всички решения на вселенските събори са безусловно задължителни за православните християни, което означава, че те трябва не само да бъдат приемани, но и познавани. Правата вяра и нравственият живот са тясно свързани и не могат да съществуват един без друг.

«Добродетелите на езичниците са

само позлатени пороци», отбелязва блаж. Августин.

Никой не може да се спаси без вяра и дела, без да изповядва божествените истини и да спазва божествените заповеди.

Проблемите, пред които са се изправили съборите

С кои проблеми се сблъскват първите шест вселенски събора?

По този начин първите шест вселенски събора изясняват по блестящ начин същността на догматите, върху които се гради Църквата и християнската цивилизация.

Първият е свикан срещу лъжеучението на александрийския свещеник Арий, който отхвърля божествената природа на Божия Син. Съборът декларира, че Син Божи е истинен Бог, роден преди всички векове и единосъщен с Бог Отец.

Вторият вселенски събор е предизвикан от Цариградския архиепископ Македоний, който отрича Божеството на третото Лице на Св. Троица и хули Св. Дух. Съборът утвърждава догмата за равенството и единосъщието на Св. Дух с Бог Отец и Бог Син.

Третият вселенски събор се провежда срещу ереста на Цариградския патриарх Несторий, който разделя човека Иисус от Бога Христос. Съборът постановява да се изповядват две съединени естества в Богочовека.

Четвъртият вселенски събор заседава срещу ереста на цариградския монах Евтихий (монофизитство), който твърди, че божествената природа на Христос поглъща човешката. Съборът решава, че двете естества на Спасителя са съединени в едно лице «неслято, неизменно, неразделно, неразлъчно».

Петият вселенски събор анатемосва съчиненията на трима сирийски епископи и осъжда раннохристиянския богослов Ориген.

Шестият вселенски събор е свикан по повод лъжеучението монотелитство, което признава само една Божествена воля в Христос. Съборът определя, че на двете естества съответстват две воли, като човешката е покорна на божествената.

Подвигът на отците

Съборите не са сухи канцеларски заседания «за попълване на протокола», а изобилстват от конфликти и драми, от възвишени полети на мисълта и гнусни предателства. На Първия събор в Никея св. Николай скача от мястото си и удря шамар на богохулника Арий. Отците веднага го низвергват от сан, защото няма право да бие един човек, дори и еретик.

Най-видният борец срещу монотелитството св. Максим Изповедник непреклонно заявява пред съда:

«Дори цялата вселена да се причасти

с еретиците, аз никога няма да се причастя».

Той заплаща скъпо за православието си, защото императорските палачи му отскубват езика и му отсичат дясната ръка. След това получава още едно наказание, защото е изпратен на заточение, където умира.

Така са защитавали правата вяра и така са се ревнували за истината св. отци на шестте вселенски събора, чиито имена трябва да почитаме с благоговение и чийто пример трябва да следваме с благодарение. По техните молитви Бог да ни укрепва във вярата и да ни опазва от духа на отстъплението и беззаконието, който вече изпълва целия свят. Амин!