Преди няколко дни се изкуших от следния мисловен експеримент, който – предупреждавам евентуалните му съдници – е наистина само мисловен експеримент и нищо друго.

Защото догматите на вярата са ми добре известни и аз знам къде, след Възкресението и Възнесението Си (завинаги) пребивава Христос, и знам също, че това, което тук ще си представя – всъщност за щастие на мнозина – не би могло да се случи по този начин. И все пак …

Да си представим, уважаеми, че изведнъж в нашата страна – днес пристигне … Христос. Ще кажа направо, че най-шокирани от онова, което би могло да се случи, вероятно ще бъдат именно съвременните „ревностници“, „патриотичните“ православни и „консервативните“ пазители на „традиционните ценности“. И в това съм уверен, въпреки че, повтарям, онова, което най-вероятно ще се случи, не би трябвало да изненада тъкмо онези, които добре познават Евангелието – т. е. именно християните и най-вече ревностните християни. Само че днес у нас – ще трябва да си го признаем – онези, които ни се представят като най-ревностни „православни“, най-малко от всичко в християнството държат в съзнанието си именно Евангелието. Държат в него определени топоси от Стария завет – сказанието за Потопа, сполетял първите хора за техните „умножили се грехове“, сказанието за Содом и Гомора и за онова, което са вършили тогава техните жители. Държат в него също, че християнството (и Православието) е „съхранител на националната ни идентичност“ и затова „има ли Православие, има и България, няма ли Православие, няма и България“. Държат в съзнанието си, по-нататък, че трябва с цялата си ревност да се борят – да, с молитва, но щом се налага и с „многохилядни шествия“ – срещу настъпващата (от Запад) „глобална либерална развала“; да бъдат – ако са „истински посветени“ – знаещи как точно следва да се обръщат към различните църковни „свещеноначалия“, и (най-вече) да не си позволяват да възразяват или да съдят техните думи и постъпки – каквито и да са те – защото те имат „богопроизведенна власт“, а нам е предписано „послушание“. И ето – макар че, както казах, това което най-вероятно ще се случи, ако у нас днес внезапно дойде Христос, не би трябвало да изненада тъкмо християните, аз се боя, че именно защото много от тях държат в съзнанието си днес най-малко именно разказите от Евангелието, това „пришествие“ по-скоро ще ги стъписа.

Аркабас, Целувката на Иуда, 2003 г.

Понеже отдавна са забравили, че в Евангелието Христос с нито една дума не взима отношение по противоборството между тогавашните „патриотични“ фарисеи и „иродианите“ (привържениците на сближаването с имперския Рим), те при всички положения ще бъдат силно смутени, че Божият син няма да удостои с капка внимание битките на „патриотичните християнски консерватори“ с „гнилите прозападни либерали“.

Това обаче ще е само на най-видимата политическа повърхност. Изключително стъписващо за онези, които вероятно ще се приготвят да Го посрещнат с многогласни хорове (например при възстановената базилика в Плиска или на Царевец), ще бъде това, че Христос – както ще ни осведомят по „централната вечерна емисия новини“ – ще бъде видян да влиза първо в… един от провинциалните лагери за „въдворяване на нелегални емигранти“ и както ще засвидетелстват „стотниците“ от охраната – без да попита дали обитателите им не са мюсюлмани (самаряни?) ще вземе да ги нахрани с пет хляба и две риби (вж. Мат. 14:13-21). Сетне: макар да Го очакват (с хоругви) пред централен столичен храм, Той ще похлопа на вратата на дом за настаняване на деца без родителски надзор и въпреки че камбаните на храма ще продължат да бият с часове, Той така и няма да излезе от тоя дом, като (както ще съобщят от стопанисващото го НПО) ще се заиграе с дечицата вътре така, че те няма да Го пуснат да си иде от тях до късната вечер.

Още по-смущаващо вероятно ще прозвучи съобщението в някой от следващите дни, според което вместо в митрополията на един от големите ни градове, Христос бил отишъл на гости (о, това вече ще бъде потресаващо) у една девойка, която, както било известно на всички е хомосексуална. „Отби се у грешен човек“ (вж. Лук. 19:7) – ще бъдат чути да мърморят някои в митрополията, но после с потрес ще бъдат принудени да разказват, че Сам Той се изкачил при тях и им разказал историята на това момиче. От съвсем малко – разказал им Той – баща му, пияница, го пребивал, водел в дома им проститутки, а момичето многократно бягало от къщи, но било връщано (от органите на МВР, защото така им било най-лесно) при него. Как мислите, след всичко преживяно – казал им Христос – би ли могло това момиче въобще да погледне мъж?

След това – продължавам да си представям – сякаш е гледал новините от последните дни, в които упорито се обсъжда историята с 13-годишно момче (ромче), заснето да удря и събаря на земята друго момче и по повод на което „обществеността“ настоява за изменения в наказателния кодекс по отношение на малолетни престъпници – Христос ще се появи пред тия „граждани“ и след като им разкаже, че това момче е изоставено на улицата от най-невръстна възраст, че има очевидни психични отклонения, на които никой не е обърнал внимание, ще се обърне към тях, ще ги изгледа и ще им рече тихо: „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху него“ (срв. Иоан. 8:7).

Още по-смущаващо ще се окаже неочакваното посещение, което ще направи Христос у кмета на един столичен район, който седмица по-рано е разпоредил събарянето на „незаконно построените бараки“ на няколко десетки ромски семейства, въпреки воплите на тия последните, че няма къде да се приютят. След посещението на Сина Божий – представям си – кметът потресен ще продаде двете си вили в провинцията и ще раздаде парите от тях на същите тия семейства.

Пак в порядъка на мисловен експеримент бих могъл да си представя и нещо друго. Христос все пак ще се появи и пред един богат млад мъж – да речем архитект, ревностно православен, отскоро постриган за иподякон-чтец на БПЦ и председател на родолюбива християнска фондация, организираща православни концерти. Ще му се яви – най-сетне на „свещено за историята ни място“ – край Базиликата в „старопрестолния ни град Плиска“ където архитект-иподяконът чете с тържествен глас молитва Господ „да пази България от съвременните разложителни идеологии“, а негов сътрудник заснема грижливо тази негова „ревностна“ акция. Какво (в порядъка на мисловния експеримент) мога да си представя, че ще му каже Христос? Ами тъкмо защото си спомням Евангелието, си представям, че Той ще му рече: „Не бъди, млади човече, като лицемерците, които обичат да се спират по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Когато се молиш, млади човече, влез в скришната си стая и като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве“ (срв. Мат. 6: 5-6).

Добре, мога да си представя и нещо друго. Младият архитект – ако наистина е истински ревностно православен – ще се завтече към явилия се у нас Христос и, падайки пред нозете Му ще Го попита: „Какво добро да сторя, за да имам живот вечен?“ (Мат. 19:6) Разбира се, Христос ще му припомни Божиите заповеди, а богатият архитект и иподякон ще отговори, че ги пази от младини, като ще възкликне „Какво още не ми достига?“ И ще чуе (изведнъж) „Продай, прочее имотът си, и раздай на сиромаси, па дойди и върви след Мене“ (Мат. 19:20-21). Не мога да бъда сигурен дали и този богат млад мъж, като онзи от Евангелието няма да си отиде от сина Божи „натъжен“.

Още по-нататък: мога да си представя, че научили за това чудно пристигане на Христос в страната ни, сам г-н президентът и лидерът на „най-голямата парламентарно представено партия у нас“ се завтичат (с лимузини), да речем към Варна (където, съобщават им, бил видян да идва Христос). За тяхно учудване обаче още по пътя им съобщават, че Божия Син, тутакси след пристигането си, бил отишъл в дома на жената на арестувания предишния ден кмет на града и от два часа никой не може да припари до Него (някаква незрима сила задържа всички). Добре де – ще замърморят „държавниците“ – тоя кмет е арестуван, защото се твърди че е нарушил закона. Нима Самият Христос не го е грижа за закона? Представям си, че научавайки (със силата на Божественото си естество) за техния ропот, Синът Божи изпращат да им предадат, че дали този човек е нарушил закона, Той оставя да разсъдят на жреците на правосъдието, само че не би могъл да остави тази жена с двете ѝ съвсем малки дечица след онова, на което са станали свидетели предишния ден, когато домът им е бил обърнат наопаки от обискиращи го полицаи, които са ровили дори в памперсите на бебето.

И знаете ли накрая какво още (с голямо притеснение) съм склонен да си представя в този „мисловен експеримент“? Само седмица след появата на Христос у нас, група „ревностни богослови“ в спешен порядък свикват „конференция“, в която – след като се задълбочават в „предаденото ни от определени старци“ (в Русия, на Атон и т.н.) стигат до заключението, че в нашите „предпоследни времена“ въпросната силно смутителна поява на този „всъщност неидентифициран субект“ не би могла да е нещо друго освен изключително перфидна измама на лукавия. И в специално изработен в края на конференцията документ се обръщат към Синедриона (пардон – към Светия ни синод) да вземе мерки за неутрализирането на тази „ужасна провокация“.

И ето: докато документът се разисква в Синедриона (пардон – в Светия синод) Христос си тръгва от нашата родина и някъде там, в краен столичен квартал, десетина босоноги дечурлига засипват пътя Му с … откъснати от дърветата клони. Защото, както знаем, Кръста Си Той вече е претърпял – „за всички и заради всичко“.