Проектът „Хербариум“ – от Варна до Берлин

Проектът „Хербариум“ – от Варна до Берлин
  • Written by:  classa***
  • Date:  
    13.09.2025
  • Share:

На 12 септември в Българския културен институт в Берлин се открива изложбата „Културни номади“, която представя новите попълнения в колекцията „Хербариум“. Преди това проектът участва във варненския форум БУНА

 

 

През тази година „Арт Проджект Депо“ и Арт Форум БУНА във Варна се обединиха за една креативна среща, като резултат от която в контекста на третото издание на фестивала (3–8 септември 2025) се появи нова кутия от колекцията „Хербариум“ – изследователска експедиция в света на съвременното изкуство, над която кураторката Ирина Баткова работи от 2021 г. насам. До този момент историята на колекцията, документираща творческия акт и художествената среда в наши дни, се разгърна в няколко последователни изложби в София (2021 и 2022), Варна (2023) и Бургас (2024). Част от кутиите на „Хербариум“ вече бяха представени на първото издание на БУНА с изложба в Градската художествена галерия във Варна. Кутията, с която „Арт Проджект Депо“ участва в тазгодишното издание на форума, е на младата варненска художничка София Димова, която миналата година участва в изложбата на кураторката „Природата на връзките“, преобразила суровата архитектура на знаковото за Варна пространство „РеБонкърс“.

Ирина, разкажи повече за новата кутия от колекцията в проекта „Хербариум“, която видяхме в общата изложба „Откритие и другост в ерата на 5.0“, курирана от Каролин Арюеро в поп-ъп пространството на ул. „София“ 22, и за новото творческо сътрудничество на „Арт Проджект Депо“ с организаторите на Арт Форум БУНА.

По покана на екипа на БУНА от тази година инициирахме нова посока в развитието на „Хербариум“ – индивидуален артист подготвя своето представяне за колекцията в рамките на кураторската тема на фестивала. За третото издание на БУНА кураторката Каролин Арюеро постави на дневен ред въпросите за границите и идентичността в условията на детериториализация, дематериализация и развитие на изкуствения интелект в свят на сложни геополитически процеси. Нашият избор се спря на художничката София Димова, която не от днес развива подобни теми в своята работа. Затова именно тя направи първата кутия за този общ проект между нашата организация и набиращата все по-голяма популярност ежегодна международна платформа за съвременно изкуство във Варна.

С какво кутията на София Димова допринася за разгръщането на проекта „Хербарум“ и как тя се съотнася към темата на тазгодишния фестивал?

София Димова участва в основната изложба на фестивала с работата „Последните следи от моето дигитално его – отсега нататък ще се пазя сама“. Мултимедийната скулптурна инсталация е фокусирана върху критично преразглеждане на дигиталното его, което се случва чрез създаването на многопластов визуален диалог между виртуалното „аз“ на художничката, разгръщащо се на екрана, и реалновремевото отражение в огледалната рамка на този, който наблюдава инсталацията. Кутията, която София Димова създаде, изследва механизмите, чрез които стандартите за красота, цифровото възпроизвеждане и технологичното посредничество влияят не само върху начина, по който възприемаме себе си, но и върху това как обитаваме собствените си тела и идентичности в постцифровата епоха. В този контекст ми се иска да добавя, че през тази година в колекцията „Хербариум“ се появи още един автопортрет. Това е работа на художника Иван Костолов, той я направи във връзка с представянето в Берлин на проекта, което въвлича нови автори. Това са първите автопортрети в колекцията и те ми се струват особено интересни с това, че маркират по характерен начин една изследователска линия, която е част от многообразието на този архив, а именно – по какъв начин артистите работят с репрезентацията на личното.

 

 

 

Споменаваш предстоящо представяне на проекта „Хербариум“ в Германия. Последната среща на колекцията с публиката бе миналата есен в Центъра за съвременно изкуство и библиотека в Бургас. Явно има новости оттогава. Как проектът надгражда вече създаденото и показваното пред публика?

Тази година имахме възможността да поканим в проекта още двадесет визуални артисти, този път живеещи и работещи в Германия. Това стана възможно, понеже с идеята на „Хербариум“ спечелихме субсидия по Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, който е ориентиран към създаването на български продукции в сектора на културните и творческите индустрии и към тяхното популяризиране на европейските и международни арт пазари. В резултат смея да твърдя, че новото попълнение към „Хербариум“ е изключително интересно. То отново включва художници от различни поколения – от такива с впечатляващи биографии като носителя на Златен лъв от Венецианското биенале Ханс Петер Кун или Егил Сьобьорнсон до съвсем млади художници като Мари Лин Шпекерт, която разглежда взаимодействието между материалността, технологиите и човешкото поведение, или Марлен Барт, чиято практика включва графика, артистични книги, скулптура, таксидермия, инсталации и потапящи VR/AR преживявания.

 

 

 

На основата на този проект, в партньорство с Държавния културен институт към министъра на външните работи развихме изложбата „Културни номади“, която ще представим пред публика в Българския културен институт в Берлин. Откриването е на 12 септември. В изложбата представяме художници от България, Германия, Исландия, Македония, Турция и Япония, чийто жизнен и професионален път е обвързан с Германия. Изложбата репрезентира съзнателния избор на търсене на хоризонт, в който водещи принципи са свободата на изразяване и обогатяването чрез другостта. Селекцията включва работи, които се основават както на лични разкази и емоционални състояния, така и на изследователски теми, засягащи различни проблеми, свързани с реалност, в която съществуват едновременно войни за територии и непрестанно развиващи се науки и технологии, и социални неравенства.

 

 

Нора Голешевска
 

 

 

 

Станете почитател на Класа