Православен поглед върху разпръскването на пепел: Теолог обяснява защо тялото е «храм на Светия Дух» и защо липсата на гробно място пречи на молитвата и покоя.
Защо не трябва да разпръскваме пепелта на покойниците?
Не, това не е цитат от някоя стара народна приказка, с който съм решил да привлека вниманието на аудиторията. Това, с което искам обаче да привлека за кратко вниманието ви, е един печален факт, с който, за съжаление, се сблъсквам вече нерядко.
В практиката си научавам за не един и два случая, при които близки на покойник са решили не да погребат тялото му (каквато е християнската традиция от векове), дори не да го кремират и положат в гроб или в съответна за това урнова стена (каквото приемаме по икономѝя), а да разпръснат пепелта, останала от кремираното му тяло.
И то къде, мислите, правят те това — някои разпръскват пепелта в гориста местност, други в морето и ред други безумия.
Съжалявам, но се оказва, че в немалка част народът ни е непросветен в тези основни за християнина истини, засягащи посмъртната участ на покойниците.
Светото писание за отношението към тялото
От страниците на Светата Библия научаваме, че след смъртта на човека:
«ще се върне пръстта в земята, каквато си е била;
а духът ще се върне при Бога, Който го е дал» (Екл. 12:7).
Кратко и ясно.
Така е било и в исторически план. Спомнете си с колко любов и загриженост древните християни са се отнасяли към останките на светите мъченици, прославили Бога чрез своите страдания. Над тях са извършвали литургиите си — заради това и до днес служим св. литургия върху св. антиминс, в който има св. мощи.
Ами примерът с нашия Спасител и Бог Христос. Нима Той не е положен в гроб, откъдето на третия ден възкръсва от мъртвите?
Пак повтарям, положен в гроб.
Тялото ни е храм на Светия Дух (срв. 1 Кор. 6:19). Казал го е не друг, а великият апостол на езичниците, който се е потрудил повече от всички — ап. Павел (1 Кор. 15:10). Именно заради това, че тялото ни е храм, а не тъмница за душата (както са внушавали някои езически вярвания), ние се отнасяме с уважение към него.
Опелото и погребението: Защо са важни?
Християнското опело и погребение също показват отношение. Ние се молим в присъствието на тялото на покойника — неотделимо от личността му! — което тяло по-късно ще предадем на земята. Или както отбелязва един мой събрат от Варненска и Великопреславска епархия, без опела и панихиди изпращането на човека би било едно обикновено сметоизвозване.
Понякога хората се оправдават с думи от сорта на: ами ние му обещахме, че така ще се отнесем с изгореното му тяло, че ще го разпръснем.
Ех, тази пуста телевизия, така любима на нашия български народ, от която той се научава на всевъзможни «хитрини».
Да, точно така. Знаете, че в редица филми това да се разпръсне прахът на покойника, може да бъде видяно. Виждал съм го и аз. Но не бива да забравяме, че тези източни практики, присадени на европейска почва, говорят за нашата недобра информираност като християни, които са готови да съберат в едно различни културни и религиозни елементи, нямащи общо помежду си.
Били обещали на покойника, че ще разпръснат пепелта му. Ами ако човек ви поиска отрова, трябва ли да му дадете? Ами ако някой реши, че трябва да му помогнете да скочи от балкона, защото му е омръзнал животът, трябва ли да го правите?
Веднъж чух думите на един съвременен драматург, чието име не помня, че понякога на народа трябва да му дадеш не това, което иска, а това, от което има нужда. Наистина мъдри слова.
Посмъртният покой
Не бива да забравяме и това, че всяко едно гробно място може да се посети от близките на покойника, да сведат чело пред него в молитва, да поставят цвете. Когато обаче пепелта на кремирания покойник бива разхвърляна в природата, това няма как да се случи. И въобще мисли ли някой от практикуващите този съвременен зловреден феномен дали душата на покойника, чието тяло ще отиде незнайно къде, би могла да намери покой?
Настоящият кратък текст е породен от едно възмущение, като искрено бих се радвал да се прочете от повече хора, а и тези, които го прочетат, да кажат и на други, за да не постъпваме по такъв безотговорен начин с нещо толкова съществено каквото е тялото ни. Тяло, създадено от Бога. Тяло, в което още приживе можем да съзрем създадената по Божи образ наша красота (вж. осма самогласна стихира от чина на погребението).
