- Госпожо Петрова, каква е оценката, която давате на свършеното от медийната комисия през тази пленарна сесия на НС?
- През мандата се разгледаха много законопроекти, но Законът за авторското право считаме, че е сред важните и значими. При него имаше доста дебати, а текстовете, регламентиращи промените, бяха изработени след редица проведени срещи и дискусии в рамките на около 6-7 месеца с всички участници в сектора. Уреди се режимът по отношение на дейността на организациите за колективно управление на права, тяхната представителност, защитата на правоносителите и механизмът за гарантиране на публичност и прозрачност, като е дадена възможност за въвеждане на медиация при спорове по повод сключване или изпълнението на договор между организации и ползватели, завишиха се санкциите по отношение на неспазването на Закона за авторското право. Наработещият и неприлаган повече от 17 години чл. 26 придоби нова визия. Оказа се, че през този дълъг период не са отчислявани средства към МК за фонд „Култура“. Надяваме се, че с новите текстове ще се постигнат целите на закона да бъдат защитени, от една страна, авторите, а от друга страна, правоносителите и ще очакваме да се съберат средства към фонда. Бих искала да подчертая, че в ЗРТ също бяха направени промени, които имаха изключително широк обществен отзвук, като през месец март те бяха гласувани в пленарна зала. Акцент бе въвеждането на забраната за участието на деца в риалити формати и спазването на правата на децата, като вече са разписани и санкции към родителите при допускане на непълнолетни в тези предавания.

- Законопроектите, които минаха през комисията, не са много на брой, но са ключови и значими. Докъде стигна работата по Закона за културно-историческото наследство?
- Целта на промените в Закона за културно-историческото наследство бе да се даде един работещ модел върху старите текстове, където имаше зацикляне, а също така и развитие на темата с музеите.
НС прие законопроект за ратифициране на споразумението между правителството на Република България и Организацията на ООН за образование, наука и култура – ЮНЕСКО, относно създаването в София на регионален център по опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа. Считаме, че това е първата стъпка от множеството усилия да започне да функционира тази организация и регионалният център да привлече повече внимание към културно-историческото наследство не само на страната ни, но и на региона. Седалището ще бъде в София.

- На какъв етап е процесът по стартиране на работата му?
- Към настоящия момент са изпратени писма до всички участници, тъй като всички държави трябва да се включат в посочването на състава, целите и устава и да подпишат документите за регистрация. Очакваме до края на септември да се получат отговорите от всички участници и да се насрочи среща за провеждането на това първо общо събрание за конституиране на центъра. Смятам, че с този процес трябва да се побърза, защото и към настоящия момент в бюджета са гласувани 200 000 евро, които ще служат за издръжката и стартирането му.
След регистрацията и определяне на целите и задачите и окомплектоването на администрацията можем да се надяваме ,че в началото на ноември процесите ще са финализирани и той ще може да започне работа.

- Ще търсите ли специално решение за статута на БТА?
- Членовете на комисията заедно с експерти по време на изслушване на отчета на БТА за периода 2007-2010 г. решихме, че следва да се приведе в съответствие статутът на БТА, като се изработи закон за БТА. Към настоящия момент е сформирана работна група, която ще започне работата си тази седмица и се надяваме в началото на октомври текстовете на закона да бъдат внесени за първо четене в комисията.

- Вие декларирахте открито, че ще лобирате и ще работите за това Варна да стане европейска културна столица през 2019 г. Продължавате ли да стоите зад тази кауза и има ли развитие на тази инициатива?
- Още при стартирането на участието ми в 41-вото НС аз публично обявих, че заставам зад каузата Варна – кандидат за европейска културна столица през 2019 г. Смятам, че към настоящия момент за последните две години доста работа е свършена, много срещи и кръгли маси са организирани. Формиран е инициативен комитет, набелязани са параметрите. Към настоящия момент във Варна се провеждат над 39 фестивала , а тяхната бройка преди дни се увеличи с още три. Смятам, че в състезанието за номинацията за кандидат на европейска столица всички участници ще спечелят . По пътя към номинацията възникват изключително добри инициативи, които водят до разкриването на нови работни места и провеждането на една богата културна политика в града и региона, което пък дава своя принос към повишаване на качеството на живот на хората. Радостна съм, че в национален план се наблюдава увеличаване на интереса на хората към дейността и продукцията на културните ни институти. С 50% се е повишила посещаемостта в театрите, а операта и музикалното изкуство продължават да са водещи в общата картина.
Смятам, че България трябва да обедини своите усилия и да участва с една конкретна идея, подобно на обединението на градовете в Италия по отношение на културно-историческото наследство или на религиозни обекти.
И нещо важно: трябва да се вземе единно решение, дали в състезанието ще бъде определен един град или съответно партньорски градове, които ще участват заедно.