Инна Василева

Доминацията на личностите над партиите в предизборната борба е сред основните характеристики на медийната среда у нас през април. Това засилва тенденцията за пренасяне на българската политика в сферата на риалити предаванията. Резултатите са от мониторинга на средствата за информация за миналия месец на фондация „Медийна демокрация“. „Процесът е двустранен и шоумените също използват позициите си за политически действия“, обобщи доц. д-р Орлин Спасов, ръководител „Проекти“ на неправителствената организация. Като пример за това експертът посочи подписката за референдум, която Слави Трифонов и екипът му внесоха в Министерски съвет, Народното събрание и президентството.
Спасов добави, че преди изборите езикът в медиите карнавално се е разпуснал. „В пресата агресивно навлизат порнографски заглавия, които съвпадат с езиковия регистър на жълтите издания“, обясни той. „Когато тази порнография на езика навлезе в традиционните медии, журналистиката е склонна да умира“, допълни той. С „карнавалното полудяване“ на медийния език била свързана и нарасналата власт на астролози, екстрасенси и увеличения брой публикации за извънземни във водещи информационни всекидневници.
Отразяването на промените в изборното законодателство и ефектите от него са сред акцентите на медиите у нас през април според доц. Нели Огнянова. Темата за Европа, въпреки наближаването на евроизборите на 7 юни, не присъства толкова интензивно спрямо предходните месеци, както и начинът, по който медиите говорят за своето бъдеще – цифровизацията и законите, свързани с нея. Според Огнянова все още има разграничение между България и Европа като „ние“ и „те“, а темата за ЕС е засегната най-силно, когато става дума за „замразяване“ и „размразяване“ на средства от еврофондовете. Проф. Ивайло Дичев добави, че през миналия месец се наблюдава завръщане към началото на 90-те години от гледна точка на тоталната война между политиците. Тотка Монова, декан на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“, заяви, че преобладават информационните за сметка на интерпретативните текстове в пресата, което прави журналистиката регистрираща. Според Монова информационните единици в печатните медии за април са 1067, докато интерпретативните - 324.
Всеки месец експертите извеждат ключовите думи в заглавията на българските всекидневници qкато през април в „Класа“ най-често споменавани са „млрд.“, „България“, „долара“, „София“, „бизнесът“, „криза“ и др.