Земята може би е изиграла важна роля в оформянето на лунната повърхност, твърдят американски учени, цитирани от Би Би Си.
Те смятат, че гравитационното притегляне на нашата планета е изкривило формата на Луната в древността. Това довело до издуване около екватора и може да обясни защо далечната страна на земния спътник е по-издигната в сравнение с близката, дори и в днешно време.
Около далечната страна на Луната все още има много загадки. Покрита с кратери, тя е с много по-малко вулканични равнини, характерни за близката страна, която ние познаваме, и е много по-висока – с няколко километра на определени места.
Авторите на новото изследване смятат, че Земята е виновна за тези разлики. Преди около четири милиарда години, малко след формирането на Луната и преди да се втвърди около ядрото си, нейната кора „плавала“ в море от магма. По това време Земята е имала възможност да изкриви тази плаваща кора, точно както Луната притегля земните океани днес и причинява приливите и отливите.
Земното притегляне според учените е довело до изтъняване на лунната кора на полюсите, където натискът е бил най-силен, докато около екватора тя е останала по-плътна. Според проф. Иън Гарик-Бетъл от Университета на Калифорния в Санта Круз, провел изследването, тези процеси могат да обяснят между 25% и 40% от лунната топография.