След като атомната индустрия беше обхваната от паника след инцидента във Фукушима, защитниците на чистата енергия се върнаха към плановете за използване на по-малко известния метал торий за задвижване на електроцентрали и автомобили като алтернатива на изкопаемите горива, съобщи „Дискавъри“.
Според неговите поддръжници торият е по-широкоразпространен, произвежда по-малко отпадъци и е по-безопасен от урана, докато в същото време е надежден източник на енергия, който няма да увеличи парниковите емисии.
“Разпространяваме тази идея и тя се посреща с голям интерес“, обясни Джон Дърам – предприемач и съосновател на лондонската фондация „Вайнберг“, която миналия месец започна да представя тория като източник на енергия. Дърам дава за пример Китай, който по-рано тази година обяви, че строи ториев реактор. Индия също има такива намерения.
В САЩ защитниците на тория ще се срещнат тази седмица в Ню Йорк, за да разгледат резултати от проучвания и да потърсят начини за финансиране. Кърк Соренсен – инженер от НАСА, е създал собствена компания Flibe Energy, за да разработи малък ториев реактор с ядро от разтопена сол. Неговият дизайн е подобен на разработения в края на 60-те и началото на 70-те години ториев реактор в националната лаборатория „Оук Ридж“. Най-голямото предизвикателство обаче е възстановяването на техническите знания за производството, които са били изгубени, след като проектът е бил спрян през 1974 г.
Тази технология не изисква използването на вода за охлаждане под високо налягане, което означава, че ядрото на реактора е по-малко сложно от това на традиционния реактор, използващ уран. Основната разлика е, че при ториевия реактор се използва сол за охлаждане. Такъв охладител ще е по-стабилен и ще може да действа при висока температура и ниско налягане. Друго предимство е, че отпадъците, произведени от ториевите реактори, не могат да се използват за създаване на ядрени оръжия. Освен това ториевите реактори се изключват по-лесно.
Според противниците на тория обаче той има и недостатъци. Те посочват, че торият също е радиоактивен материал, макар и не толкова опасен, и че неговите предимства не са толкова големи, за да оправдаят необходимите инвестиции.