Мъжката половина от племената, живели на територията на Западна Европа в началото на неолита – късната каменна ера, обичали да пътешестват. Това показва генетичното сходство между жителите на древна Франция, Испания, Германия и други места от тази част на света, твърдят европейски археолози, цитирани от РИА „Новости“.
Преходът към уседнал начин на живот на границата на мезолита – средната каменна ера, и неолита дал на древните хора повече време за миграция и пътешествия. Учените предполагат, че това е причината за демографския взрив през V-IV хил. пр.н.е. и така наречената неолитна революция – резкия скок в културното и технологичното развитие.
Група учени под ръководството на Мари Лакан от Националния център за научни изследвания в Тулуза възстановили маршрутите на древните пътешественици, като анализирали останки от мъжката Y хромозома и други фрагменти от генома на древните европейци. Тези отрязъци от ДНК били извлечени от останки, намерени пещерата Авеланера в Северна Испания. Според съвременните оценки те са на възраст от около 7000 години, когато е бил отбелязан пикът на неолитната революция и зараждането на земеделието в региона. Учените сравнили и митохондриалната ДНК в генома на древните испанци и установили, че те са принадлежали към четири различни подгрупи на древните европейци, част от които са хаплогрупите U и H, които в днешно време са разпространени не в Южна, а в Северна и Североизточна Европа.
Оказало се, че шестимата мъже от пещерата Авеланера се делят на две групи – пет от тях принадлежали към семейството G2a, а шестият – към хаплогрупата E1b1b1. Както отбелязват археолозите, групата G2a на практика не се среща в съвременна Европа, а и по света като цяло – мъжете с такава Y хромозома са не повече от 0,3%. От друга страна, европейците с Y хромозома от семейството E1b1b1 се срещат много по-често – носители на такава хромозома са 7% от южноевропейците.
Според учените присъствието на хаплогрупата G2a показва, че древните европейци са обичали да пътешестват – хората с такава Y хромозома са се срещали често в други европейски региони. Наличието на две различни семейства мъжки хромозоми в региона показва, че древните хора са мигрирали в Европа по различни маршрути и вероятно от няколко различни места. Възможно е обаче и хромозомното разделение да е следствие от скокообразната миграция, при която хората сменяли териториите си през няколко поколения.