Ние сме това, което ядем – тази стара поговорка отдавна определя избора на потребителите, които се стремят да се хранят здравословно. Ако това обаче е вярно буквално? Възможно ли е храната, която ядем, да успява да стигне до контролните центрове на нашите клетки и да влияе върху експресията на гените?
Точно това се случва в действителност, показва изследване на трансфера на микро-РНК, проведено от Чън Юйчжан от Университета в Нанзцин в Китай. Микро-РНК представлява кратки последователности от нуклеотиди – градивните единици на генетичния материал. Въпреки че микро-РНК не кодира протеини, тя пречи на специфични гени да произвеждат протеините, които кодират. Кръвните проби на 21 доброволци показали наличие на микро-РНК от различни храни, като ориз, пшеница, картофи и зеле.
Всъщност в кръвта на участниците в изследването са били открити близо 30 различни части от микро-РНК от често срещани растителни храни. Те, изглежда, имат способността и да променят функциите на клетките – учените открили, че специфична микро-РНК от ориз се свързва с рецептори, контролиращи отстраняването на лошия холестерол от кръвта, и потиска тяхното действие. Микро-РНК вероятно представлява неразпозната досега функционална молекула, придобивана от храната, подобно на витамините и минералите. Откритието, че растителната микро-РНК може да контролира човешката физиология, обаче просто подчертава факта, че нашите организми са високоинтегрирани екосистеми, посочват учените. Според тях откритието може да хвърли светлина и върху коеволюцията – процеса, при който генетичните промени в един вид задействат промени в други видове. Способността ни да разграждаме лактозата в млякото, след като сме преминали етапа на ранното детство, се е появила едва след като кравата е станала домашно животно. Затова според учените е твърде възможно култивирането на растенията също да ни е променило.