Учени накараха едноклетъчни дрожди да оформят многоклетъчни организми в лаборатория, по подобие на процесите отпреди 500 милиона години, предаде “Физорг”. Дрождите “еволюирали” до многоклетъчни образувания, които са работели заедно, възпроизвеждали са се и са се адаптирали към околната среда – накратко, станали са предшественици на живота на Земята. Резултатите са публикувани в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS). “Първата стъпка към многоклетъчна сложност, изглежда, е по-малка еволюционна бариера, отколкото теорията смяташе”, заявява Джордж Гилкрист, заместник-директор на отдела по биология на околната среда в Националната научна фондация, финансирала изследването. Основната изненада дошла, когато това не се оказало сложно. Като използвали клетки на дрожди, хранителна среда и центрофуга, учените са имали нужда от само един експеримент, продължил около 60 дни. “Не мисля, че някой е опитвал досега”, смята Уил Ратклиф, съавтор на изследването заедно с Майкъл Трависано, Форд Денисън и Марк Борело от Университета на Минесота. Според Ратклиф малко учени се занимават с експериментална еволюция. При експеримента дрождите били поставени в богата хранителна среда, оставени да растат около ден, преди да бъдат разделени по тегло с помощта на центрофуга. Клетките падали на дъното по-бързо, защото са по-тежки, а биолозите ги пренасяли в нова хранителна среда и ги разтърсвали отново. Около 60 цикъла по-късно купчините от стотици клетки били развили разделение на функциите и работели заедно. Те дори се въздържали от размножаване, за да гарантират оцеляването на цялото, подобно на процесите в многоклетъчните организми. Новият въпрос, на който ще търсят отговор учените, е, защо многоклетъчните организми не са се образували по-често. Следващите стъпки с подобни експерименти може да помогнат за изследването на рака, процесите на стареене и други проблеми от биологията.