През 2010 г. учени от НАСА откриха 4 огромни звезди, пред които всичко друго във Вселената прилича на джудже – те са с маса, 300 пъти по-голяма от Слънцето и два пъти по-големи от размера, смятан за пределен за звездите. Според учени от Бонския университет в Германия обаче звездите, които са част от гигантския звезден клъстър R136 в Големия Магеланов облак (ГМО), разположен на 160 000 светлинни години от Земята, са придобили сегашните си размери с няколко „сливания и придобивания“. Преди 2010 г. се смяташе, че максималният размер на звездите е 150 пъти по-голям от Слънцето. „Не само максималният размер, но и съставките на цялата маса от новородени звезди изглежда идентичен, независимо от мястото, където са родени те“, казва проф. Павел Крупа, цитиран от в. „Дейли мейл“.
ГМО съдържа около 10 милиарда звезди, а най-активната му част е „Тарантула Небула“, където са открити 4-те звезди. Екипът от Бон е моделирал взаимодействието между звезди в подобен на R136 клъстър. С компютърна симулация клъстърът бил сглобен звезда по звезда, така че да наподобява максимално реалния клъстър и да съдържа над 170 000 гъсто доближени звезди с еднаква маса. Моделът е решил по няколко пъти 510 000 изчисления, което е най-точният метод за пресъздаване на клъстър от звезди. След приключването им станало ясно, че свръхмасивните звезди не са никаква мистерия или изключение, защото започват да се появяват много рано в живота на гъстонаселения клъстър. След няколко сблъсъка масата им нараства и започва да наподобява тези от R136.