Колкото повече научаваме, толкова по-интригуваща става Червената планета като потенциален дом за примитивен живот в древното минало, а може би и в настоящето, пише Space.com. Ново изследване сочи, че на древния Марс е имало форма на азота, която може да била използвана от микроорганизми за изграждане на ключови молекули като аминокиселините.
Друго, независимо проучване пък предполага, че въглеродният монооксид в марсианската атмосфера е бил потенциален източник на енергия за микроби на Червената планета в миналото. Двата научни доклада са публикувани едновременно в журнала Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).
"Това подкрепя идеята, че околната среда е съдържала съставки, необходими за съществуването на живот", казва Дженифър Стърн от Центъра за космически полети "Годдард" на Националната космическа агенция на САЩ (NASA), която е ръководител на изследването за азота. Всички земни форми на живот се нуждаят от азот. Той е изключително важна част от аминокиселините и други биомолекули. Микробите обаче не могат да извлекат азот директно от въздуха. Атмосферният или молекулярен азот има два атома, които са здраво свързани и поради това той е относително инертен и недостъпен. За да може да бъде интегриран от живите организми, азотът трябва да е в химически реактивна форма, каквато е нитратът (NO3). Един от инструментите на роувъра Curosity e открил значителни концентрации на нитрат в проби от марсиански скали и почва. Въпреки че повечето съединения на азота на Земята са биологични, откритието на Curiosity не е доказателство за живот на Марс. Азотните връзки биха могли да се разрушат и под въздействието на светкавица или астероиден или кометен удар.
Животът, какъвто го познаваме, изисква определени базови химически градивни части като въглерод, азот, течна вода и енергиен източник. В другото проучване, публикувано от PNAS, Гари Кинг от Луизианския университет предполага, че въглеродният монооксид (СО) може да служи като източник на енергия на Марс – от древни времена до днес. За повечето организми на Земята, включително хората, СО е отровен, но съществуват микроби, които извличат енергия чрез окисляването и превръщането му във въглероден двуокис (СО2). Тези форми на живот се възползват от относително оскъден ресурс, тъй като в земната атмосфера въглеродният монооксид е едва 0.3 частици на един милион.
За сравнение, марсианската атмосфера съдържа 800 частици на един милион в момента, като е вероятно съдържанието му да е било по-високо в миналото. От тази гледна точка СО изглежда подходящ кандидат за енергиен източник за живот на Марс, смята Кинг. Той е открил, че някои земни микроорганизми могат да използват СО при условия, подобни на условията на марсианската повърхност – ниско налягане, високи концентрации на СО2, ниски нива на кислород и ниски до умерени температури. Според Кинг резултатите имат значение и за осъществяването на плановете за изпращане на хора на Червената планета. Организмите, които окисляват въглеродния монооксид биха могли да се използват за превръщане на Марс в по-гостоприемно за човешките същества място, отбелязва Кинг.
