Астрономи успяха да измерят директно разстоянието до отдалечена галактика, което им осигурява критерий за установяването на това, колко бързо се разширява Вселената, съобщи "Лайв сайънс".
„Измерването на точното разстояние е един от най-старите проблеми в астрономията, а прилагането на относително нови радиоастрономически технологии е от съществено значение за справяне с едно от най-големите предизвикателства за астрофизиката през XXI век“, заяви Марк Рийд от центъра по астрофизика „Харвард-Смитсониън“.
Като използвали телескопите VLBA /Very Long Baseline Array/ в Ню Мексико и "Робърт Бърд" в Грийн банк в Западна Вирджиния, както и радиотелескопа "Ефелсберг" в Германия, астрономите установили, че галактиката UGC 3789 е на 160 млн. светлинни години от Земята.
Благодарение на радиосигнали, наблюдавани от телескопи, те успели да измерят прецизно линейните и ъгловите размери на диск от материя, който обикаля около черна дупка в центъра на галактиката. Водни молекули в този диск играят ролята на т.нар. мазери, за да усилят радиовълните. Те действат на същия принцип, по който лазерите усилват светлинните вълни.
„Измерихме геометричното разстояние до галактиката без проблемите, които са присъщи на други технологии“, заяви Джеймс Браац от Националната радиоастрономическа обсерватория на САЩ. „Измерването хвърля светлина върху надеждния метод, който може да бъде използван, за да се определят локалните мащаби на разширяването на Вселената. Това е много важна стъпка по пътя към откриване на естеството на тъмната енергия“, допълни той.
Тъмната енергия е необяснима сила, която отдалечава галактиките една от друга с ускорени темпове. Смята се, че тя съставлява 70% от масата и енергията във Вселената. Темпът на това отдалечаване е е известен като константата на Хъбъл.
Разстоянието до галактиката UGC 3789 не е първото, измерено директно с тази техника. През 1999 г. чрез водни мазери бе установено разстоянието до NGC 4258, която се намира на 23 млн. светлинни години. Това разстояние обаче е твърде малко, за да се използва за точното измерване на константата на Хъбъл, тъй като отдалечаването на NGC 4258 от Млечния път може да бъде повлияно и от местни фактори.
Разстоянието до UGC 3789 е седем пъти по-голямо и тя е достатъчно отдалечена, за да може да се разглежда скоростта, с която се отделя от Млечния път, като сигурен показател за разширяването на Вселената, смятат астрономите.