Космическата обсерватория „Хершел“, която Европейската космическа агенция изстреля през май, успя да направи спектроскопичен анализ на най-голямата позната звезда, VY Canis Majoris, съобщи Би Би Си.
При наблюденията са били идентифицирани различните типове молекули и атоми, излъчвани от умиращия червен хипергигант, чийто радиус възлиза на 1800 - 2100 радиуса на Слънцето, докато масата на звездата е 30-40 пъти по-голяма от слънчевата.
Червеният хипергигант излъчва огромни количества газ и прах в междузвездното пространство, включително елементи като въглерод, кислород и азот, които са суровината, от която се формират нови планети и може би дори живот в галактиката. Апаратурата на „Хершел“ е успяла да вземе „отпечатък“ от светлинното излъчване на звездата и да го разложи на съставните му вълнови дължини, което дава информация за химичния произход на светлинния източник. По този начин е установено наличието на значителни обеми от въглероден моноксид (CO) и вода в близост до VY Canis Majoris.
„Една от най-често срещаните молекули, които виждате при този тип наблюдение, е тази на въглеродния моноксид“, казва професор Мат Грифин от Университета на Кардиф пред Би Би Си. „Това е така, защото въглеродът и кислородът са два от най-честите материали, произвеждани в недрата на звездите, и те предпочитат да се съединяват, така че междузвездното пространство е пълно с въглероден моноксид“, добавя той. Другите спектрални линии, които се срещат в изобилие, са тези на водата, които не могат да бъдат наблюдавани с апаратура, разположена на Земята, заради разсейващото влияние на атмосферата.
Последните наблюдения на „Хершел“ ще помогнат на учените да проверят своите модели относно това, което се случва във вътрешността на звезди, подобни на VY Canis Majoris. Някои от наблюденията ще доставят данни от електромагнитния спектър, каквито учените досега не са получавали, защото „Хершел“ работи с по-големи дължини на вълните от космическия телескоп на НАСА „Хъбъл“.