Ново проучване свърза гените със способността на човека да се ориентира в пространството около себе си и да се придвижва през него, съобщи агенция АНИ.
„Открихме, че хора с рядко генетично заболяване не могат да използват една от основните системи за ориентиране, която е характерна за човека от около 18-ия му месец“, заяви авторът на изследването Барбара Ландоу от катедрата по когнитивни науки към университета „Джон Хопкинс“.
“Доколкото знаем, това е първото доказателство за връзката между липсващи гени и системата, която използваме, за да се ориентираме в пространството“, добави Ландау.
Екипът от учени е изследвал хора с рядко генетично заболяване известно като синдром на Уилямс. То се причинява, когато малка част от генетичния материал липсва от една човешка хромозома.
Хората със синдрома на Уилямс са изключително социални и вербално приспособими, но срещат затруднения със задачи като подреждане на пъзел, копиране на елементарни модели и ориентиране на тялото си във физическото пространство. Синдромът на Уилямс се среща при един на 7500 души.
В проучването екипът на Ландау поставя задача на хора със синдрома на Уилямс да наблюдават как човек скрива обект под малко парче плат в единия ъгъл на правоъгълна стая с четири черни стени, без обозначителни знаци. След това очите на пациентите биват завързани и те се завъртат около себе си за 10 секунди, за да се дезориентират. След махането на превръзката пациентите трябва да намерят скрития предмет.
Според резултата хората със синдрома на Уилямс започват да претърсват ъглите на случаен принцип, което показва, че способността им да визуализират разположението на стаята и бързо да намерят в кой ъгъл е скрит предметът е силно нарушена.