Както не трябва да съдите за дадена книга по корицата й, също така не трябва да съдите за една котка по цвята й, твърди ново проучване на Калифорнийския Университет Бъркли. Домашните котки често биват оценявани според цвета им, а медиите и фолклорът са допринесли за създаването на определени стереотипи. Нека да споменем само някои от наложилите се котешки архетипи: превзетата бяла персийска от рекламата на храната за котки Fancy Feast или свързваната с призраци и смятана че носи лош късмет черна котка.

Изследователският екип искал да изследва връзката между нивото на осиновяване на котки от приюти и цвета им и анкетирал 189 души с мяукащи домашни любимци. Проучването, резултатите от които бяха публикувани в онлайн списанието Anthrozoos, установило, че на оранжевите котки е по-вероятно да бъдат приписвани положителни черти като например дружелюбност, а на тези с кафяви, черни и жълто-кафяви шарки - по-негативни черти като резервираност и нетърпимост. Според изследването това типажиране на котките има отрицателно въздействие върху нивото на осиновяването им от приюти за животни.

„Към днешна дата има малко доказателства, че тези общо възприети черти на характера на различно оцветените котки действително съществуват, но за животните има сериозни последици ако хората вярват, че котките с определен цвят на козината са по-приятелски настроени отколкото други,” казва Микел Делгадо, докторант по психология в Бъркли.

В САЩ има около 100 милиона опитомени котки. От тях най-малко един милион се оказват в приютите всяка година - изоставени, тъй като характерът им се оказал в противоречие с очакванията на собственика.

Делгадо и нейният екип помолили участниците в проучването да оценят индивидуалните характеристики на черни, бели, двуцветни, трицветни и оранжеви котки въз основа на критерии, включващи склонността им да бъдат активни, сдържани, смели, спокойни, дружелюбни, срамежливи, инат, проявяващи търпимост и поддаващи се на обучение.

Проучването установило, че като цяло оранжевите и двуцветните котки се смятат за дружелюбни, а белите, черните и трицветните се считат за по-антисоциални. На белите котки били приписвани черти като срамежливост, мързел и спокойствие, докато за тези с кафяви, черни и жълто-кафяви шарки се смята, че са по-склонни да проявяват нетърпимост и същевременно ( колкото и да е странно) да се поддават повече на дресировка.

За да се преборят с наложилите се у хората стереотипи служителите в приютите за животни и доброволци поставят описание на клетката на всяка котка, подчертавайки присъщите на характера й черти.

„Не може да съдите за котката по цвета й. Когато хората дойдат с желание да си осиновят котка, ние ги насърчаваме да прекарат известно време с всички котки, тъй като характера, а не цвета й ще ги убеди, че това животно е добрият избор за тях,” казват специалистите.

Реакцията спрямо черните котки може да бъде толкова силна, че осиновяванията са по-малко, когато в приемната стая има повече на брой черни котки.

В продължение на около 4000 години опитомените котки съжителстват мирно с хората. Смята се, че са потомци на африкански диви котки. Обикновено котките биват характеризирани като биологически вид, който е самотен и независим и търпят привързаност само когато това отговаря на нуждите им. Този стереотип е увековечен чрез литературата, киното и други културни канали, е установило изследването.