Европейският съюз трябва да върви към по-тясна интеграция, за да постигне устойчив растеж. Това се казва в статия на еврокомисаря по икономическите и паричните въпроси Оли Рен, публикувана във "Ведомости".

На 7 ноември Европейската комисия публикува своята есенна прогноза за икономическото развитие. Очакваме постепенно завръщане към икономически растеж в ЕС и еврозоната през следващата година. Икономиката на ЕС ще се свие с 0,3% през тази година, но ще започне бавно да се възстановява през 2013 /0,4%/, а през 2014 темповете й на растеж ще достигнат 1,6%. Но съществуват рискове от свиването на темповете, което ще се дължи не само на вътрешни фактори, но и на увеличаващата се неизвестност в света, например "фискалната стена" в САЩ и забавянето на икономически растеж на държавите с растяща икономика.
За да се преодолее кризата на суверенния дълг в еврозоната и да се разкъса порочната взаимна връзка между държавния дълг, стабилността на цялата банкова система и растежа, европейските политици осъществяват комплексна стратегия, основаваща се на пет принципа: 1. решаване на проблемите в страните, получаващи финансова помощ, и уязвимите страни; 2. създаване на системи за противодействие /защита от верижна реакция/; 3. осигуряване на стабилност на банките; 4. осъществяване на политика, насочена към стимулиране на растежа; 5. реформирана на основите на икономическото управление в еврозоната.
Лидерите на страните от еврозоната изпълняват своя ангажимент да направят всичко зависещо от тях за осигуряването на целостта и стабилността на зоната с обща валута. Вече действа в пълен обем Европейският механизъм за стабилност с бюджет от 500 милиарда евро, в рамките на който по искане на страните-членки се отпускат кредити при много сурови условия. Европейската централна банка взе решение за използването на инструмента "Директни монетарни операции". Това ще позволи на ЕЦБ да купува държавни ценни книжа на вторичния пазар по молба на страните-членки, получили финансова помощ.
През октомври лидерите също така взеха решение да се продължи работата по създаването на Единен надзорен механизъм, който е ключов елемент на банковия съюз. Те потвърдиха своята привързаност към "Пакта за създаване на нови работни места и стимулиране на растежа", предложен през юни, за да създаде условия за развитието на европейската икономика.
Но само една стабилизация на икономическата ситуация не е достатъчна. За да постигнем целите, поставени от Г-20, за осигуряване на стабилен, устойчив и балансиран растеж, ЕС трябва да се върви към по-тясна интеграция. Затова европейските лидери се договориха за създаването на истински валутен и икономически съюз, основаващ се на четири принципа: банков, финансов, икономически и накрая политически съюз. Във връзка с това заедно с председателите на Европейската комисия, ЕЦБ и Еврогрупата президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой ще представи конкретна и ясно разписана във времето "пътна карта" за работа на следващата среща на върха през декември.
Добрата новина е, че промените се случват в цяла Европа. Решителните реформи, насочени към преодоляването на слабите страни на пазара на труда, стоковия и финансови пазари, съдействат за успешната консолидация на държавните финанси в страните от еврозоната и повишават конкурентоспособността на тези страни-членки на ЕС, които имат дефицит по текущите операции.
Например, Ирландия успя отново да излезе на пазарите по-рано, отколкото се предполагаше. В Португалия е регистриран по-висок, отколкото се очакваше, растеж на износа, което служи като противовес на слабото вътрешно търсене. А Гърция постигна повече, отколкото се признава обикновено, от гледна точка на бюджетната консолидация и структурните реформи. Редица реформи се осъществяват в Испания и Италия.
Така страните от еврозоната, където има излишък то текущите операции, трябва да осъществят целеви реформи, за да премахнат ненужните ограничения върху вътрешното търсене и инвестиционните възможности. Всички страни в Европа печелят от по-бързото възстановяване на баланса на икономиката.
След две седмици Русия ще поеме председателството на Г-20 в критичен момент за световната икономика и по тази причина ще играе важна роля за формирането на глобалния дневен ред в подкрепа на икономическите реформи. Според нас, изпълнението на съществуващите ангажименти, като например, Лос-Кабоския план за растеж и заетост, трябва да остава главен приоритет заедно с осигуряването на финансовата устойчивост в бъдеще. ЕС също обсъжда с Русия реформата в сферата на финансовото регулиране, по-нататъшното укрепване на международната финансова архитектура и възможностите за удължаване на мораториума за прилагане на мерките за защита на търговията.
Световната икономика преживява трудни времена и ние трябва да работим заедно, за да я върнем към устойчив растеж.