Великден е най-големият празник за бесарабските българи в Молдова и Украйна. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” главният асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН Елена Водинчар. Този празник е по-важен от останалите в календара на българска общност там заради емоционално въздействие на самия празник върху живота на хората. По християнска традиция бесарабските българи в навечерието на Великден присъстват на тържествени богослужения в църквите, където се освещават боядисаните яйца и козунаците, които са известни там с названието „паска”. В някои села в този регион се приготвя и курбан за Великден. Елена Водинчар даде пример с обичая „На прът” в с. Чийшия (Украйна), който се изпълнява от моми и току що омъжени жени. „Този обичай представлява несключени хора, които се играят на мегдана и се пеят най-различни песни. Бесарабският обичай е характерен за района Карлово и традицията е спазена до днес”, каза още гл. ас. Водинчар.
На въпрос какво е помогнало да се съхрани тази традиция в една общност, която не се намира на територията на България, тя отговори: „Тази общност е компактна в региона Бесарабия и е предимно селско население. Освен това, селата там са доста по-големи, едно такова е с население 4 000 - 5 000 човека”. Тази компактност и отдалеченост от градската култура е способствала за запазването на традициите. „Българите си имаме едно такова свойство, което е характерно за нас - да си пазим традициите, защото те са много важен фактор за запазване на нашата идентичност и ценност и хората това го осъзнават. Не знам дали е съзнателно или подсъзнателно, но българите се опитват да съхранят най-основните традиции на своите прадеди”, каза още Елена Водинчар.
















Инна ПОГЛУБКО