Тя е 22-годишна студентка по психология в университета в Тенеси на име Аштън Кларк, която говори английски, испански, норвежки и ирански, но споделя, че ежедневно е подценявана заради външния си вид. Когато е на 16, Аштън решава корено да промени визията си и от болезнено срамежлива тийнейджърка постепенно се превръща в дама с впечатляващ облик ала-Барби, който, както самата тя споделя, обожава, защото я кара да се чувства себе си.

Младата дама разкрива, че макар тази визия да ѝ харесва и да ѝ дава увереност, ѝ е отнело доста време да се осмели открито да я демонстрира пред хората.

"Когато растях бях изключително срамежлива и затворена, на 14-годишна възраст открих книга, разкриваща техниките на театралния грим, която силно ме впечатли. Бях поразена от показаните методи на гримиране и от невероятния начин, по който те изцяло трансформират човек. И тъй като винаги съм асоциирала Барби визията с увереност, не издържах на изкушението и ѝ се отдадох, позволявайки ѝ да ме спаси от болезнената ми срамежливост. Започнах да гледам на театралния грим и този вид физическа трансформация като на изкуство."





Въпреки това дълго време гримирането е изцяло лично изживяване за Аштън, което тя пази от очите на околните, защото знае, че те няма да приемат визията ѝ добре и ще ѝ се подиграват.

Постепенно обаче изкуството на макиажа я прави все по-уверена и я учи все по-малко да се интересува от мнението на другите. Така на 16-годишна възраст тя най-накрая се осмелява открито да демонстрира пред света новата си визия.

Околните и най-вече съучениците на Кларк от гимназията наистина не приемат облика ѝ и я обвиняват и нападат, че е изкуствена, но тяхното мнение и одобрение вече не я интересуват. Аштън вече е натрупала необходимата сигурност във външния си вид, за да не се влияе от оценките на другите. Затова младата дама не само продължава да се гримира по въпросния начин, но и боядисва косата си руса, слага си екстеншъни, започва да използва продукти за изкуствен тен, да носи цветни лещи и дори си слага филъри в устните.





"Хората ме упрекват, че съм изкуствена, но парадоксалното е, че този изкуствен вид ми помогна да открия истинското си аз, да стана естествена. Затова мисля, че никой няма право да ме съди", казва Аштън и допълва, че ѝ се иска обществото да погледне отвъд стереотипите.

"Когато хората се запознаят с мен, винаги са много дистанцирани, лепват ми определени етикети, заради вида ми. Мислят си, че съм празноглава материалистка, заради начина, по който изглеждам. Явно според тях не мога да съм отдаден студент с успехи в науката и да отделям време на визията си. А аз искам да покажа, че е възможно. Гримирането е изкуство за мен и визията ала-Барби е просто един от многото ми интереси."

Аштън, която е кандидат-докторант и една от малцината, избрани да проведат изследвания в отдела по клинична психология в университета в Тенеси, споделя, че се гримира за себе си, не за другите и визията, която демонстрира е просто един артистичен начин на себеизява, който не би трябвало да кара хората да я поставят в определени рамки. "Без грим лицето ми е просто съвкупност от кожа и кости, а с грим аз ставам многолика, ставам себе си."








Източник: Уоман бг