Подслушах без да искам.

Две жени на трийсет и нещо, от тези работещите, амбициозните, дето са вече мениджъри на нещо важно, интернационално и с капитали.

Просто нямаше как разговорът им да не се промъкне до мен - седяха на съседната маса, на по-малко от метър, пиеха някакво розе (колко типично!) и говореха за мъже. Разпалено. И високо.

"Представяш ли си - разказваше едната - покани ме на вечеря у тях и СГОТВИ! Пихме вино, после нахлузи една престилка и за нула време наряза нещата, нещо разбърка, хоп-хоп и готово! И беше тоооолкова секси с тая престилка и с дървената лъжица там!..."

Последва подробен разказ в детайли за това какво точно е взел от хладилника, как го е измил и нарязал, как междувременно говорили за политика, българска история, изхвърлянето на боклука в квартала, кайт сърф, началното образование в училище, как подредил масата, как пили чай на терасата, а "градът светеше като на кино", как котката му заспала върху жилетката й.

После разказът рязко пропусна един отрязък от около шест часа, за да скочи върху сутрешното кафе, поднесено айде не чак в леглото, но пък в компанията на палачинки, лично и пъргаво спретнати от този същия мъж.

Е, да, и аз тук вече си представях точно онова филмово клише с красивата жена, която се събужда гола сред завивките, вижда, че Него го няма, но дочува леко тропане на посуда от кухнята, измъква се от леглото и след малко е романтично подпряна на рамката на вратата, облечена в неговата бяла или светлосиня снощна риза с дълъг ръкав, а Той е гол до кръста,  леко слабоват, с преметната през рамото хавлиена кърпа, неустоимо рошав и подхвърля палачинки с майсторство, което показва че тая работа с правенето им не му е за първи път...

Излишно е да описвам как другата жена слушаше онемяла разказа и имаше вид на упоена пчела от картините, които и нейното по женски романтично въображение си реди.

Затова и репликата й „Къде го намери тоя мъж сред гологлавите бичмета и костюмарите сексисти, бееее?!" прозвуча не просто като по-софистицирана форма на "Мамка ти, как си се уредила?!", а като кратко и точно обяснение на един много важен факт - че една голяма част от мъжете са ужасно заблудени какво всъщност жените приемат като секси в мъжката природа.

И че това, че те помежду си си се харесват като "напомпани батки" и "костюмари сексисти" не значи, че ние също ги харесваме.

"Знаеш ли само как страхотно изглежда профилът му, когато е така зает с нещо и как примигва с очи, докато ме чака да си изпия кафето, за да ми долее още..."

Това изплъзнало се изречение в разговора на двете така вглъбени в историята на едно влюбване бизнес жени някак ми даде отговор - ние се влюбваме през детайли, чрез някакви малки лични открития, които си правим у мъжете.

И най-вече в начина, по който ни карат да се чувстваме.

Хайде сега вие, момичета, които четете този текст, спомнете си дали не ви се е случвало да си паднете ужасно по някой, който ама никак не се покрива с никакъв, камо ли пък с националния идеал за красавец.

Сиреч, не е с бръсната глава, няма обла фитнес маса, не говори постоянно за далавери, приятелчета и напивания, или пък не е вкоренен в работата си костюмар, не е с перфектно изваяно от гъзарски спортове тяло, не кара зверска кола, не живее в дизайнерски апартамент и не прави подаръци на цената на годишната пенсия на майка ви.

Сигурна съм, че повечето мъже, заради които ятата с перуди в корема са се разхвърчавали, изобщо не покриват и една десета от списъка с качества, които "свалят" една жена според самите тях.

Влюбвали ли сте се в плешивец например?

Ама такъв, дето не си бръсне главата, ами си носи олисяващото теме и не се опитва да го камуфлажира.

Ако не сте, значи или още нямате трийсет, или упорито ви държи стигмата "плешив=чичак", или просто още не сте срещнали оня мъж, който ще ви завърти главата така, че хич даже няма да и да обърнете внимание на оголения връх на неговата собствена.

Познавам не един или двама очарователни плешивци, които не са загубили и капка от личния си чар, докато са се лишавали косъм по косъм от растителността на темето си. Познавам и десетки жени, които могат да го потвърдят.

Втори въпрос: падали ли сте си по пълнички мъже с кореми?

Сега, когато си признаете, че ви се е случвало, при това не, защото са били от типа "мечо с кинти", а просто защото са били чаровници, много дебеланковци с рехави сметки, средностатистически живот и приятно чувство за хумор, ще си поема дъх с надежда.

Ми така е - обществото може и да се вторачва в тоя мъжки корем точно така, както се вторачва и в дебелия целулитен задник на жената, но истината е, че в крайна сметка тези два анатомични органа не са решаващ фактор в едно влюбване.

Казвам го от позицията на жена, разбира се, при мъжете може и да не е така.

При това изобщо нямам предвид онзи тип мъжеловки, които гледат на мъжката част на света като на ходещи портфейли и за които е напълно без значение как изглежда или кой е този, на когото са краката.

Преди години една моя приятелка се влюби до болест в един ама нищо и никакъв на пръв поглед човечец. Той беше всичко онова, на което момичетата гнусливо казват "ъъъъ", когато си разказват помежду си.

Над сто и двайсет килограма, с търкащи се помежду си бедра, космати по маймунски гърди и гръб, голо теме и лека обратна дъга от коса над тила като усмихнат емотикон, тумбак с размерите на половин иглу и лице, потънало в остро брадясващи бузи.

На всичкото отгоре женен и не, не е Делян Пеевски, нито може и да помирише неговите пари.

Преди да го представи в женския си приятелски кръг, тя дълго и отделече ни подготвяше.

Никой обаче не можеше да заподозре, че зад "леко пълен", "малко плешив" и "неголям красавец" се криеше точно това по-скоро комично същество, което беше успяло наистина да върже на фльонга сърцето на моята приятелка.

На всичкото отгоре впоследствие стана ясно, че най-големият порок на въпросния смехотворен супермъж беше, че постоянно беше във фаза на ловуване на женски сърца, за което очевидно външният му вид ни най-малко не му пречеше.

Не знам всъщност дали именно той не го беше мотивирал да бройка жени като войниче в отпуска, но истината беше, че докато си стоеше трайно женен и прилежно семеен, плешивият, космат дебелан овършаваше де що има готина жена наоколо.

В този кюп и моята приятелка, която орева едни шест месеца от живота си, след като шишко тихомълком я заряза с все дългите й крака, безупречното й лице, омайващите й домакински умения и приятна кариера.

А когато наскоро я попитах какво мисли за онова така дълбоко нейно влюбване точно в този антисекси мъж, завършило така безславно и раняващо, тя меланхолично погледна страни, направи поетична пауза и каза:

"Той имаше страхотно чувство за хумор - караше ме да се смея непрекъснато..."

В онзи подочут разговор между двете жени на маса всъщност никога не стана дума за това как точно изглежда мъжът, дето сготвил, имал котка и врътнал палачинки на сутринта. Не разбрах дали е дебел или слаб, дали има коса или не, дали мускулите му пращят изпод гладката му кожа.

Защото това всъщност нямаше никакво значение.

Влюбването се беше случило без непременно клишетата с подарък телефон, букети пред вратата и твой маслен портрет, направен по снимка.

Беше се случило по най-типичния женски начин - в профила му, в примигващите очи, в разговора за боклука в квартала, в рязането на зеленчуците, през престилката и дървената лъжица и котката, полегнала въху жилетката.

Вероятно в леката домакинска непохватност и мъжко пренебрегване на детайлите в името на цялото. В готовността да се погрижи да ти е хубаво.

И да те накара да се смееш.

Та ето това е секси за жените. Поне за тези, дето стандарта си го докарват и поддържат сами. За останалите... не мога да ги мисля.

Халал да са им и божествените тела, и бръснатите глави, и балканския мачизъм.