Редовият "осмак" е бил форсиран до 162 конски сили, в  3-степенната скоростна кутия са били сменени всичките предавателни числа, а в салона се появяват две нови ръчки за управление на трансмисията. 

Базовият модел на ЗИС-110 се появява малко след Победата, през 1945 година. С времето на базата на новата и доста сполучлива 2.5-тонна лимузина с редови осмак с мощност от 140 конски сили и 3-степенната скоростна кутия започват да се появяват нови модификации: най-известната от тях е линейката ЗИС-110А.

Първият опит обаче за създаване на лимузина за висшия ешелон на властта се оказва неуспешен.  

Или заимстваното от Dodge 3/4 шаси се е оказало неудовлетворително при управлението върху твърди покрития, или пътният просвет се е оказал доста малък за руския офроуд, или пък е възникнал политически момент - както и да е, но проектът за лимузина със задвижване и на четирите колела е бил прекратен, като към идеята са се върнали едва по времето на Хрушчов. 

Вторият опит обаче се оказва по-удачен: за база, на която е била построена каросерията на ЗИС-а този път е послужило шасито на перспективния голям всъдеход  ГАЗ-62, предното окачване е станало независимо. Стандартният редови осмак е успял да произведе мощност от 162 конски сили, а на 3-степенната скоростна кутия са били сменени всичките предавателни числа, като в салона се появяват две нови ръчки за управление на трансмисията, разказват в Youtube-канала "Автомобилная Россия".

Можело е вече отделно да се включи само задния мост, да се включи на ход предния или да се премине на придвижване с понижаващи предавки.  

Модификацията получава името ЗИС-110П.

Освен няколко лимузини, са били създадени и файтони 4х4, но тези коли са си останали рядкост. Затова пък всъдеходът ГАЗ-62, послужил за основа, така и не влиза в серийно произвоство.