Животът на жените през епохата на викингите е бил изпълнен с предизвикателства, но малко аспекти от тяхното всекидневие са толкова пренебрегвани в историческите изследвания, колкото бременността. В ново изследване, публикувано в Cambridge Archaeological Journal, археологът Мариан Хем Ериксен от Университета в Лестър представя фрагментарната, но удивителна история на бременността през викингската епоха, като анализира археологически данни, изкуство и литература от този период.
Археолозите са разкопали хиляди викингски гробове, но погребения на бременни жени или новородени са изключително редки. Това е особено странно, като се има предвид високата детска и майчина смъртност в този период. Липсата на такива находки може да се дължи на различен обреден статус на бебетата или на това, че бременните и децата не са получавали същите погребални ритуали като останалите членове на обществото.
Допълнителни сведения за отношението към бременността идват от сагите – най-запазената форма на средновековна скандинавска литература – където, макар и рядко, образът на бременната жена се появява не като пасивна жертва, а като активен участник в събитията.
В Сагата за Ейрик Червения, героинята Фрейдис Ейриксдотир – дъщеря на прочутия изследовател – се оказва в центъра на сражение в днешна Канада, докато е в напреднала бременност. Докато мъжете от нейната група отстъпват от ужас пред местните воини, Фрейдис изрича, че иска оръжие, защото вярва, че ще се бие по-добре от всички тях. Игнорирана, тя сама се сдобива с меч от паднал воин, разголва гърдите си и се изправя срещу врага. Жестът – интерпретиран като демонстрация на сила, живот и ярост – е толкова шокиращ, че уплашва противниците и ги принуждава да отстъпят. Но вместо да бъде възхвалена, Фрейдис остава пренебрегната от собствените си сънародници.
В друг епизод, от Сагата за хората от Лаксардал, бременната Гудрун О́свийфсдотир е унизена от убиеца на мъжа си, който изтрива кървавото си копие в нейната забрадка. Той пророчески казва, че под тази забрадка се крие неговата смърт. По-късно синът ѝ наистина го убива, утвърждавайки ролята на нероденото дете в мрежата от кръвни връзки, отмъщения и социална чест, характерни за тогавашната исландска аристокрация.
Ериксен и колегите ѝ подчертават, че историите от сагите отразяват перспективата на елита, но в едно силно йерархично общество бременността е имала и тъмни страни. Например, според някои правни текстове, бременността при робиня се е считала за "дефект", а децата ѝ – собственост на господаря. Такива случаи разкриват как тялото на бременната жена е било податливо на експлоатация, насилие и пълна липса на автономност.
Изследването показва, че бременността във викингската култура е била едновременно биологично събитие и социален акт, натоварен с политическо, икономическо и културно значение. Обръщайки внимание на тези почти изтрити истории, учените започват да изграждат по-пълна, по-истинска картина на миналото – такава, в която жените и техните преживявания вече не са просто бележка под линия.
