Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи на Европейския съюз (RASFF) е подала две нотификации за храни с български произход през април 2025 г., показва месечният доклад на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ).

Макар и малък като брой, сигналите отново поставят въпроса за ефективността на вътрешния контрол върху храните у нас.

Един от случаите е свързан с наличие на високо съдържание на олово в замразено филе от гърди на фазан, изнесено от България. Оловото е тежък метал с потенциално токсичен ефект, особено при деца и бременни жени. Вторият сигнал е за афлатоксин В1 – силно канцерогенно вещество, открито в слънчогледови семки от страната, най-вероятно вследствие на неправилно съхранение.

Допълнително, в категорията „проследяване“ България е нотифицирана за високо съдържание на мелатонин в хранителна добавка, предназначена за сън. Според експертите, приемът на мелатонин извън лекарски контрол може да доведе до странични ефекти и здравни рискове.

Общо за април 2025 г. в RASFF са регистрирани 419 нотификации, от които 385 са за храни. Въпреки 20% спад спрямо предходната година, тревожни са данните за ръст на тежките метали: +175% за олово и +67% за кадмий. Най-често засичаните рискови продукти в ЕС са плодове и зеленчуци, ядки и семена, птиче месо, подправки и диетични добавки.

Докладът подчертава необходимостта от засилен вътрешен контрол и етикетиране на храните в България. Европейските механизми за наблюдение работят ефективно, но страната трябва да гарантира същото ниво на бдителност и на национално равнище.