Няма никакво значение, че си много славен комунист, нито че Републиканската партия ти е дълбоко в сърцето. Огромната мощ на държавата, която ръководиш, не може да ти помогне, щом малтийският вятър реши да обърка плановете ти.

Така на 2 декември 1989 г. съветският партиен вожд Михаил Горбачов и американският президент Джордж Буш решават да се срещнат в Средиземно море близо до Малта. За целта на 20 мили от острова, край пристанището “Марсалатой”, акостират: флагманът на 6-и американски флот “Белкант” (8200 тона водоизместимост, 166 метра дължина) и съветският крайцер “Слава”, дълъг с 21 метра повече. Но се развихря такава буря, че тези, които командват света, се стряскат и избягват на сушата. Само за общата си пресконференция двамата лидери се качват на туристическия лайнер “Максим Горки”, който кротко се е сврял в някакво тихо заливче.

Горбачов и Буш отдавна са в по-добрия свят, но малтийският вятър все така си е жив и всяка зима се развихря, брули дървета, къщи и хора и сякаш казва: Докато го има този остров, ще ме има и мен. Затова наричайте го Ветровитият.

Но не вятърът е големият проблем в тази държава

Друг е, и той всеки ден мъчи почти всеки неин гражданин. В Малта, която населяват 552 747 жители, има регистрирани около 472 000 коли. Движат се в лявото платно и както върви, скоро ще стигнат по една на човек. При това площта на острова е само 316 квадратни километра, а размерите му са между 27 на 15 километра. 

Огромната автомобилна кавалкада плъзва всеки ден, задръства улици и сокаци и един Господ знае как все пак успява да се движи. За паркирането въобще не искаме да отваряме дума. Това, че транспортът е безплатен за всички малтийци, явно не помага, затова буквално преди дни правителството взе най-новото си авангардно решение: Който приеме да се откаже от книжката си за управление на моторно превозно средство, ще получи веднага 25 000 евро. (Каква ли планина от знайни и незнайни шофьорски книжки би се струпала, ако подобна мярка се приеме в България. Но това е друга тема, която едва ли има почва у нас.)

Освен коли, в Малта има и много църкви - 385, по една за всеки ден 

Всички те се отличават със своята красота и достолепност. Няма олющени стени, нито порутени покриви. Любовта към Бога личи по грижата за храмовете му. А това, че на фасадата на всеки има по два или три часовника, които показват различно време, е хитрина на духовниците, които искат по този начин да объркат дявола. 

През вековете съдбата никак не е била благосклонна към малката островна държава. Първи я превземат финикийците, след това римляните, докато ги прогонят арабите. През 1530 г. Малта пада в ръцете на рицарите от Ордена на Свети Йоан Йерусалимски. Турците правят опит да я завземат от тях, но въпреки дългата обсада не успяват. И ето че най-после идва Наполеон. Краткото си време там, говори се, той прекарва в обятията на знатна малтийска дама. В името на морала обаче и за да се запази авантюрата му в тайна, багажът му е складиран на съвсем друго място. 

В крайна сметка британците стават последните завоеватели на Острова

Точно те решават, или може би са принудени, заради протести на малтийците, да им дадат малко право да се самоуправляват. Така се създава парламент и конституцията на страната. През 1941 г. на жените се дава право да гласуват. И в резултат на това напоследък мъж не е ставал президент. Последните три са жени.

През Втората световна война върху Малта са хвърлени 14 000 тона бомби. Една от тях е двеста килограма. Пада върху купола на църквата “Ротонда Успение Богородично”, пробива го, но не избухва. Това се определя като божие чудо, защото в този момент в храма има служба, пълно е с миряни, но няма дори леко ранен. 

След войната мнозина малтийци тръгват да търсят късмета си другаде

Австралия е за предпочитане, защото дава визи и осигурява безплатен транспорт. Родители, които не могат да се справят с издръжката на многобройната си челяд, изпращат децата си сами в дългото почти 35-дневно пътешествие. Късметлиите се връщат след години, богати, и създават най-аристократичния квартал на остров Гозо.

В Малта водата, която тече по тръбопроводите и може да се пие, идва от морето. Други водоизточници няма. Ако всичките пясъчни плажове на страната се съберат на едно място, едва ли биха покрили и половината на централния плаж в Слънчев бряг например. Останалото от крайбрежието е скали и каменни плочи. Затова внасят пясък от Тунис. 

Тогава кое кара 3 500 000 души да посещават островната държава през всичките дванадесет месеца? Според местните през зимата ги привлича историята, през лятото купонът, а през цялата година казината. Това прави туризма определящ фактор при формирането на брутния вътрешен продукт на страната. Освен това тук са се снимали такива забележителни холивудски продукции като “Гладиаторът”, “Игри на тронове” и др. Въобще пустите острови от архипелага са любимо място за холивудските продуценти.

Валета е перлата на държавата. 

Традиция е малтийците да идват в столицата си, облечени с най-хубавите си дрехи

Дори някога тези, които са имали само един чифт обувки, са изминавали пътя до Валета боси и чак когато стигнат до града, са ги обували. Защото те са били купени само за там.

Главната улица на града се нарича “Република”. Тук е новата сграда на парламента, магазините, кафенетата, ресторантите, офисът на президента Мириам Дебоно, радващите се на слънцето и красотата безгрижни туристи и коренни граждани. Тук е и предългата опашка от чакащи да влязат в църквата “Свети Джон”, за да видят най-голямата и единствената подписана от Караваджо картина.

Сред паметниците в градината над пристанището е и бюстът на Уинстън Чърчил. Той гледа строго към яхтите, подредени в залива, които спокойно чакат летните си авантюри. Някой твърди, че там е акостирала и “красавицата” на Кристиано Роналдо, дори се опитва да налучка дължината й. Спира се на 70 метра, но колебливо. Може да е и повече, казва. 

Министерство за възрастните хора

Малта е може би единствената държава в света, в която има Министерство за възрастните хора. Принудили се да го създадат, след като констатирали колко бързо застарява населението на страната. И за да не изпадат в депресия и самота пенсионерите, министерството се грижи да направи живота им по-смислен, разнообразен, лек и весел. Но това е в Малта и нека не товарим българските социални служби с подобни ядове. Пък и това е друга тема и тя няма почва у нас.