Когато първите хора са достигнали предпланините и откритите равнини на централна Аржентина преди повече от 12 000 години, почти всяко друго кътче на света вече е било населено. Сега първият анализ на древна ДНК от този регион разкрива неизвестна досега популация, която е съществувала там близо 8500 години.
Неизвестна група хора е живяла в Южна Америка в продължение на хилядолетия. Ново проучване, публикувано в списание Nature, запълва критична празнина в генетичната карта на миналото.
„Както времевият период, така и географският мащаб на това проучване на част от Южна Америка, която преди това е липсвала в подобни мащабни генетични изследвания, са поразителни. От генетична гледна точка, те са свършили фантастична работа по контекстуализирането на този регион“, каза археологът Рамиро Барберена от Националния съвет за научни и технически изследвания на Аржентина (CONICET).
Предишни анализи на древна ДНК са идентифицирали три основни родословни линии в Южна Америка, концентрирани в Централните Анди, Амазонка и Патагония.
„Централна Аржентина е обширен регион, който остава неизследван и непредставен в пробите. Основният ни въпрос беше: предвид местоположението му между тези три популации, дали местните жители са били смесица от тях?“, обяснява генетикът Родриго Норес от CONICET, съавтор на статията.
Изследователите са си сътрудничили с археолози, биологични антрополози и музейни куратори в Аржентина, за да идентифицират човешки останки, подходящи за ДНК анализ в техните колекции. След като декодирали генетичния материал на 238 индивида, живели в региона през последните 10 000 години, учените били изненадани да открият неизвестен досега генетичен произход.
„Това е огромна част от историята на континента, за която не знаехме“, признал съавторът на изследването Хавиер Маравал-Лопес от Харвардския университет.
Древните геноми, съчетани с археологически данни, показват, че въпреки културните катаклизми, вълните от технологични иновации и суровите екологични предизвикателства, новооткритата група се е смесила с хора от други части на Южна Америка само в краищата на ареала си.
Не е ясно защо тези хора до голяма степен са останали изолирани: няма големи естествени бариери за миграция в този регион от север (от Амазонка) или от юг (от Патагония).
„Няма големи биогеографски бариери“, потвърждава Барберена. „Тази област е по същество обширна равнина.“
Въпреки относителната си генетична изолация, тази група се е доказала като изключително устойчива. Генетиците са открили, че много съвременни аржентинци споделят общ произход с членове на това население, които са живели през последните 8500 години. Дори тежка суша в региона между 6000 и 4000 години не е оказала забележимо въздействие върху населението.
Тази картина се различава от характерната за Европа, Азия и Африка, където промените в начина на живот и езика често са съпроводени с генетични промени. Например, в Европа, древни ДНК изследвания показват, че земеделието е пристигнало и се е разпространило по целия континент заедно с изцяло нова група хора.
Древното население на Аржентина обаче е показало слабо кръстосване с други южноамерикански групи, въпреки че археологическите доказателства сочат началото на дребномащабното земеделско земеделие преди около 1500 години. Тази приемственост показва, че хората са останали на земите си, възприемайки нов начин на живот.
„В този регион наблюдаваме езиково разнообразие и множество културни промени, а археологическите доказателства сочат взаимодействие с други групи. Но населението остава същото“, заявява Норес.
Предишните идеи ще трябва да бъдат преразгледани.
Още по-дълбоките трансформации едва са засегнали генетичната приемственост на региона. Интересното е, че изследователите не са открили генетична промяна, свързана с разпространението на езици и стилове на керамика от Амазония до централна Аржентина преди около 1300 години, което преди това е било приписвано на миграция на народи.
„Въз основа на материалната култура и лингвистиката се предполагаше, че е имало голяма миграция, но тя не е видима в генетичните данни. Това е интересно противоречие. Може би ще се наложи да преосмислим това, което смятахме за най-значителната миграция в праисторическа Южна Америка“, отбелязва Барберена.
Констатациите също така хвърлят светлина върху по-ранни миграции, включително тази, която за първи път е довела хората в Америка. Пробите включват ДНК от жена, живяла преди 10 000 години, само няколко хилядолетия след първите известни доказателства за човешко присъствие в централна Аржентина. Нейната ДНК е по-тясно свързана с хора от други части на Южния конус, отколкото с древни обитатели на територии по-на север, като Перу и Бразилия.
Генетикът от Харвард Дейвид Райх, съавтор на изследването, смята, че това е доказателство за праисторическа раса, която е заселила последните празни кътчета на света.
„Тя принадлежи към ранна популация, която е дала началото на много други родословия. Това предполага, че първоначален период на бързо разпръскване из континента е бил последван от дълъг период на стабилно развитие в рамките на регионите“, обясни той.
