Културният антрополог Росен Гацин продължава изследванията за тайната на дълголетието в Пеловския род. Той проучва с каква вода се е хранел и каква вода е пиел Йончо Цолов Пеловски, който е починал на рекордните 130 години.

"Темата е интересна, защото ние тръгнахме от една легенда от наследници на човек, живял 130 години. Донесоха ми родословно дърво, на което е изписано Йончо Цолов Пеловски, живял 130 години.

В първия момент не можех да го приема като чиста монета, но назначихме експедиция и посетихме село Лик. Там в кметството открихме напълно легитимен документ - акт за смърт, на който е изписано, че през 1907 година е починал човек, който е живял 130 години", каза Гацин пред Bulgaria ON AIR. 

По думите му има свидетели, които са се подписали на този документ.

"Открихме и паметника му, на който четливо са изписани годините. Село Лик се намира в област Враца, планинско село, има чист въздух, но във всяко българско село има същите условия.

Но аз, както и вие, си зададох въпроса с какво се е хранил, каква вода е консумирал, какво е било ежедневието му. Тогава стигнахме до един кладенец. Той се казва Келав кладенец", допълни антропологът.

Техен водач до кладенеца се оказва 83-годишна жена.

"Тя беше по-пъргава от нас. Това е едно от доказателствата, че тази вода наистина помага. Все още не сме изследвали водата, но от местните хора и легендите стигаме до извода, че тази вода лекува възпаления на кожата и вътрешни възпаления.

Има легенда, че на мъж на име Петър му е предстояла ампутация на крак, той си е изградил палатка над чешмата и всеки ден е използвал от тази вода. Там е живял със съпругата си и накрая ампутацията е била отменена", разказа гостът.

Има и легенди от местни хора, че са се излекували.

"Йончо е живял един нормален и напълно естествен живот, с нищо не се е отличавал от живота на всеки един от същия период. В същия този Пеловски род има много столетници. 

В село Лик също има много столетници. Той се е занимавал със земеделие и животновъдство. Но има нещо, което не можем да открием - точно в този период детската смъртност е много висока. Не можем да дадем ключа към дълголетие все още", добави Росен Гацин.

Йончо Цолов не умира от болест, а по естествен път - от старост.

"Водата там има вкус на желязо. В същото село има още няколко лековити извори, от които местните са си намерили лек за заболяванията. Всички, с които се срещнахме на терен, ми казват, че формулата за дълголетие е чист въздух, спокойствие и малко храна.

Никога не са преяждали и повечето столетници не са спирали да бъдат физически активни", подчерта Гацин.

В момента антропологът и екипът му подготвят изложба.

"Открихме "забравен град на мъртвите" в село Габаре, Северозападна България. Бяхме поразени от разказите за тези паметници. Ние правим опити с 3D технологии да ги възстановим.

 Ние искаме да запазим тези паметници, науката да се може да се възползва от тях и да може да се правят реални изследвания. Паметникът на 130-годишния човек, за когото говорим, вече е бетониран и не може да се види в истинския му вид, в който ние го открихме преди година", каза още той.