На 45 години жените сякаш се събуждат от дълъг сън и изведнъж осъзнават, че нещо не е наред. Животът, който познават, започва да им се струва скучен и задушаващ.

Много дами на тази възраст правят радикални промени в кариерата си, напускат скучните си съпрузи, записват се на уроци по танци или внезапно купуват билет за пътуване, за което мечтаят от 20 години.

Отстрани изглежда сякаш са в хватката на кризата на средната възраст.

Но психолозите казват, че това не е криза, а пробуждане - време, в което жената най-накрая започва да живее за себе си.

Синдромът на празното гнездо - когато децата вече не се нуждаят от майка си

Първият удар е осъзнаването на факта, че децата са пораснали и вече не се нуждаят от постоянна майчина грижа.

В продължение на двадесет години жената е живяла в режим на постоянна отговорност - училище, болести, спорт, университет, помощ с първата работа. И изведнъж този маратон приключва!

Много дами са напълно неподготвени за този момент. Мислели са, че отглеждането на децата ще продължи вечно, но се е оказало, че това е просто фаза.

Когато и най-малкото дете влезе в университета, жената остава сама с въпроса: коя съм аз сега? Майка, която вече не е необходима 24/7? Съпруга, която е свикнала да общува с мъжа си само през призмата на проблемите на децата?  

Психолозите наричат ​​това състояние "синдром на празното гнездо" и именно то кара много жени да направят радикални промени. Изведнъж се сдобиват със свободно време, което не са имали от десетилетия, и имат нужда да го запълнят с нещо.

Някои се впускат в нова връзка, други започват собствен бизнес, а трети просто се качват в колата и карат накъдето им видят очите. Най-важното е да не седят повече безучастно, чакайки децата им отново да имат нужда от тях. 

Професионално прегаряне - когато работата се превърне в мъчение

До 45-годишна възраст много жени достигат професионалния си таван или осъзнават, че професията, която са избрали преди двадесет години, вече не ги вдъхновява.

Ежедневната рутина се превръща в механично повторение на едни и същи действия, а заплатата им спира да расте, въпреки опита и квалификацията им.

Това се усеща особено остро при онези, които първоначално са избрали професията си не по призвание, а на принципа "трябва да работя някъде" или под родителски натиск. На 20 години е изглеждало нормално да търпят в името на стабилността, но на 45 години търпението вече не е опция.

Съвременната статистика показва, че всяка трета жена след 45-годишна възраст сериозно обмисля промяна в професионалната дейност. Някои учат психология, други откриват творческа работилница, а трети стават фотографи или цветари.

Страхът от ново начало отстъпва място на осъзнаването, че оставащите години от живота не са достатъчно дълги, за да бъдат прекарани в омразния офис.

Освен това, днешните жени физически изглеждат и се чувстват много по-млади, отколкото майките им на същата възраст, така че промяната в кариерата изглежда напълно осъществима.

Преоценка на връзката - когато стане ясно, че живееш с непознат

Годините брак, прекарани в жонглиране между децата, работата и битовизмите, често водят до това съпрузите да се превърнат в нищо повече от съквартиранти.

Когато завесата от ежедневните тревоги се вдигне, жената може да открие, че живее с напълно непознат, с когото няма какво да обсъжда освен сметките за комунални услуги.

На младини любовта й е изглеждала като търпение и компромис, но на 45 години осъзнава, че животът може да бъде различен.

Много бракове се разпадат точно на тази възраст и жените са по-склонни да инициират развода. Те вече не са готови да толерират безразличието, липсата на общи интереси или неуважението.

Най-накрая събират смелост да кажат: "Заслужавам нещо по-добро!". И това не означава непременно нова връзка.

Много жени след развод признават, че за първи път от много години се чувстват свободни и щастливи. Те преоткриват себе си, откриват качества, които са потискали години наред в името на семейния мир, и осъзнават, че самотата може да бъде много по-приятна от лошата компания.

Осъзнаване, че животът не е безкраен

На 45 години жената за първи път наистина разбира, че времето не е безкрайно.

Смъртта на родителите, болестите на връстниците и последиците от възрастта - всичко това я принуждава да преосмисли приоритетите си.

Списъкът "някой ден по-късно" се превръща в план "точно сега". Пътуване до Париж, курс по рисуване, изучаване на италиански - всичко, което е било отлагано за някакво несигурно "утре", изведнъж става неотложно.

Жените започват да разбират, че младостта е отминала, но животът далеч не е приключил.

Съвременната продължителност на живота позволява на жените да планират активния си живот поне за 30-40 години напред! Това е цял втори живот, който трябва да се изживее така, че после да няма тъга по безцелно пропилените години.

Оттук идва и внезапният копнеж за нещо ново - сякаш жената наваксва загубеното време, опитвайки се да вмести в оставащото време всичко, което преди се е колебала да направи.

Скок с парашут на 47? Защо не! Второ висше на 49? Перфектен момент! Околосветско пътешествие на 52? Имам парите, здравето ми го позволява - да тръгваме!

Хормонални промени - когато тялото диктува нови правила

Приближаващата се менопаузата означава повече от горещи вълни и лошо настроение.

Тя включва и радикално преструктуриране на целия организъм. Понижените нива на естроген влияят не само на физическото състояние, но и на психиката, поведението и възприятието за света.

Много жени отбелязват, че през този период стават по-решителни, по-малко склонни към компромиси и по-егоистични (в добрия смисъл на думата). Преди са мислели предимно за съпруга и децата си, а сега - предимно за себе си.

Хормоналните промени сякаш ги освобождават от социалните условности и очакванията на околните.

Жените спират да се страхуват от мнението на другите, тревожат се по-малко от евентуални конфликти и изразява по-директно нуждите си. И ако преди с години са търпели неудобства, за да поддържат мира в семейството, сега смело могат да кажат: "Не, не съм доволна от това!".

Този естествен механизъм им помага да се адаптират към новия етап от живота си, когато биологичната функция на размножаването отстъпва на заден план, а самореализацията и личното щастие заемат централно място.

Психолозите са единодушни: промените в живота на жената след 45-годишна възраст не са криза, а еволюция. Това е време, в което най-накрая може да се отърси от маските и ролите, които е играли десетилетия наред, и да станете истинското си аз.

Съвременното общество постепенно започва да приема, че жената в зряла възраст има право на втора младост, нови експерименти и радикални решения. Най-важното е да не се страхува от промяна и да помни, че най-добрите й години може би са пред нея, а не зад  гърба й.