Кметът на Лондон Борис Джонсън е написал една прекрасна книга, озаглавена "Факторът Чърчил: Как един мъж сътвори История". Чърчил не само сътвори история, той я огъна по своята воля и до днес олицетворява класическата дефиниция за лидер.Постиженията му са толкова забележителни, че критиците му са едва забележими само в академичните среди и леви медии, които са забравили какво е битка и как се печелят войни.
Чърчил е боравил прекрасно с думите, достигал до сърцата на своите сънародници и им предавал велики истини. През 1942 г., след победата на съюзниците при Ел Аламейн, Чърчил казва: "Това не е краят , това дори не е началото на края, но може би е краят на началото."
Чърчил пише, говори и прави неща, които да просъществуват във времето. Кой модерен политик може да се сравнява с неговата яснота на мисълта? Неговата реч "Желязната завеса" през 1946 г. във Фултън, Мисури, предизвести Студената война със Съветския съюз.
За човека Чърчил, Борис Джонсън пише: "... вие веднага разбирате, че това е гений с невероятна енергия и плодовитост, написал повече публикувани произведения от Шекспир и Дикенс заедно,с печелил Нобелова награда за литература, ръководил въоръжените конфликти на четири континента, служил във всеки голям офис на държавата, включително министър-председател (два пъти), победил в две световни войни и след това посмъртно продал картините си за един милион долара. Той е човек на всички времена"