Полският премиер Матеуш Моравецки: масовите убийства на поляци в Катин са извършени от немците…

От материали на „комисията Бурденко“, със свидетелски показания и стенограми от Нюрнбергския процес, може точно да се установи съдбата на военнопленниците. Специалната комисия, създадена през 1943-1944 г., начело с главния хирург в РККА Н. Бурденко, стига до извода, че полските военнослужещи са убити от хитлеристите.

Германците доближили до Смоленск три седмици след началото на войната. В суматохата на евакуацията на администрацията на лагерите не дали вагони, за да се изведат пленниците, а те не искали да вървят пеша. По данни на осведомители на НКВД, поляците се отнасяли към немците с по-голяма симпатия, отколкото към руснаците. Охраната на лагерите и част от пленниците, основно евреи, заминали на изток, другите били оставени на немците.

Хитлеровци стрелят с онзи модел пистолет, с който бяха разстреляни повечето от 15-те хиляди полски офицери в Катинската гора. Отляво – Йозеф Гьобелс, на чийто пропагандистки трудове паразитира полският елит и русофобската измет.

През август 1941 г. на пет километра от Катин започнало строителството на щаба на групата армии „Център“. В строителството обикновено германците използвали труда на пленници, които след това разстрелвали. Тъй като имали в разпореждане готови работни групи от полските лагери, много по-лоялни към немците, отколкото руските пленници, можели да ги използват за такъв строеж. След края на строителните работи поляците били изкарани в катинската гора и били разстреляни. Това бил типичен германски метод през цялата война.

Не провървяло на немците със свидетелите. След няколко месеца упорита работа успели да намерят 12 свидетели. Шестима от тях твърдели, че видели как поляците били закарани на гара Гнездово и ги откарали някъде на камиони… Съветската страна не отрича този факт.

Хуторянинът Парфьон Кисельов разказвал, че видял как в гората докарали хора в закрити автомобили и чул изстрели и викове.

Немците не успели да съхранят този свидетел за историята. Преди освобождението на Смоленск, той се скрил в гората и се върнал обратно, след като дошли руснаците. Той не отричал показанията си и пред чекистите; подробно разказал на следователите на НКГБ как го обработвали в гестапо, искайки той да играе ролята на свидетел; след един месец бой се съгласил.

Бригадата НКВД-НКГБ по времето на разследването разпитала 96 свидетели.

Руската страна почти две десетилетия доказва, че поляците били разстреляни от немците, през септември 1941 г. Изведнъж сензацията идва откъдето не я очакват: масовите убийства на поляци в Катин извършили немците. Казва го премиерът на Полша Матеуш Моравецки във видеообръщение, публикувано на 2 февруари, на официалния канал на канцеларията на премиера.

По времето на изброяването на нацистките престъпления в англоезичната версия, Моравецки произнася следната фраза:

„Гузен и Катин са местата, в които немците са извършвали масови убийства на полската интелигенция…“

Основната тематика в изявлението на премиера е официалната позиция на Полша по повод историческата оценка на събитията от времето на Втората световна война.

През десетилетията руснаците са обвинявани в смъртта на около 22 хиляди полски военнопленници край Катин. Това според историка Николай Стариков е лъжа. Защото те са разстреляни от германците. Властите в Русия през 90-те години по „неведома“ причина поема вината върху себе си; вместо да подобри отношенията си с Полша, още повече ги влошава и в страната се развихря необуздана русофобия.

През август-септември 1941 г. германското командване взема решението да разстреля всичките полски военнопленници в смоленските лагери. Разстрелът извършва щабът на 537-и строителен батальон под ръководството на обер-лейтенант Арнес, обер-лейтенант Рекст и лейтенант Хот. Щабът на този батальон бил разположен в село Кози Гори. През пролетта на 1943 г., когато се готвела провокацията срещу Съветския съюз, хитлеристите принудили руските военнопленници да разкопаят гробовете и след разкопките иззели от тях всичките документи, датирани след пролетта на 1940 г. Така била фалшифицирана датата на предполагаемия разстрел на полските военнопленници. Съветските пленници немците разстреляли, а местните жители заставили да дадат изгодни на немците показания.

Елена Прудникова и Иван Чигирин в книгата „Катин. Лъжата, станала история“ обръщат внимание на много интересни нюанси. Всичките трупове, намерени в гробовете край Катин, били облечени в полски униформи с отличителни знаци. До 1941 г. в съветските лагери не било позволено да се носят отличителни знаци. Вероятно хитлеристите не са дообмислили този нюанс и сами се разобличили. Полските военнопленници са разстреляни след 1941 г., но тогава Смоленският край бил окупиран от хитлеристите.

Частният детектив Ернст Асланян обръща внимание на един интересен детайл. Полските военнопленници били убити от огнестрелно оръжие, произведено в Германия. В НКВД такова оръжие не се използвало.

Версията за убийствата на полските военнопленници от съветски чекисти е много удобна в съвременната ситуация, в която Русия се обвинява във военни престъпления. За Полша и Прибалтика тази версия е още един инструмент в антируската пропаганда и метод да постигнат по-щедро финансиране от САЩ и ЕС. Що се отнася до руското правителство, неговото съгласие с версията за разстрела на поляците по заповед на съветското правителство, се обяснява по дълбоки конюнктурни съображения.

Но ето че истината дойде от най-високо място – от премиера на Полша: полските военнопленници са разстреляни от хитлеристите…