В Западните Балкани, където се намират всички надежди на ЕС (и на Турция), годината ще бъде доминирана от стремежа на Европа за ваксина и усилията за рестартиране на икономиката след пандемията от коронавируса. Не се очаква съществен пробив по отношение на програмата за разширяване на блока през тази година.

Способността на ЕС да успокои вълненията в региона, който се чувства изоставен що се отнася до ваксините, ще бъде от решаващо значение за запазване на доверието в блока в региона, пише онлайн изданието EurActiv.com.

От Белград до Тирана ваксинациите и икономическото съживяване ще бъдат ключови за политическия прогрес. Ако не успеят, продължаващият отлив на квалифицирана работна ръка на Запад вероятно ще отвори пространство за правителства с авторитарен апетит за маневриране и задържане на властта. Изчерпани от икономически най-активната част от своето население, страните от Западните Балкани биха били лесна плячка за популистите.

Европейската комисия наскоро се съгласи да добави 70 млн. евро за Западните Балкани в допълнение на 500-те млн. евро от COVAX, глобалната инициатива за доставки на ваксини. Съдейки по обществените нагласи обаче, това усилие рискува да бъде недостатъчно.

Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, чието население достига 20 млн. души, се борят да получат достъп до ваксини за COVID-19 и ще изостанат значително от усилията на ЕС за ваксиниране.

На икономическия фронт енергийната сигурност също ще продължи да отразява международната игра на мощ. В Босна и Херцеговина властите се приближават до съдебна победа срещу подкрепената от ЕС Енергийна общност по дело, свързано с гаранция за заем в размер на 614 млн. евро от Китай за изграждане на електроцентрала на въглища, съобщава bne Intellinews.

На 1 януари първият американски газ достигна хърватския терминал за втечнен природен газ на остров Крък. Едновременно с това сръбският президент Александър Вучич пусна сръбския участък от газопровода "Балкански поток", който ще пренася руски газ близо до Нови Сад.

Не е ясно как последното се вписва във Вашингтонското споразумение за икономически отношения между Сърбия и Косово, което включва клауза за енергийна диверсификация с оглед намаляване на зависимостта от Русия.

Може да се очаква и много шум около смяната на американската администрация. Бошняците в Босна и Херцеговина се надяват новоизбраният президент Джо Байдън да наклони политическия баланс в тяхна полза, както и косовските албанци. Сръбският президент Александър Вучич, който приветстваше Тръмп, вероятно ще бъде по-малко ентусиазиран.

След тригодишна пауза диалогът Белград-Прищина, ръководен от ЕС, беше подновен през 2020 г. и постигна известен напредък в икономическото сътрудничество. Проблемите с финансовите претенции и статута на малцинствата обаче пречат на всеобхватно правно обвързващо споразумение за нормализиране на отношенията.

В Черна гора наблюдатели следят трансфера на властта между новата и старата власт, управлявала през последните 30 години. Политическата промяна на вятъра обаче може да бъде краткотрайна, тъй като икономическите последици от пандемията увеличават риска от неизпълнение на задълженията. Има риск и за туризма – основна индустрия за страната, което допълнително подкопава затруднените финанси на Подгорица.

Икономическите проблеми на мултиетническата страна от своя страна могат да отворят вратата за по-нататъшна нестабилност и влияние на Сърбия.

2021 г. обещава да бъде интересна и от гледна точка на изборите. В Косово ще бъдат проведени нови общи избори, след като две правителства паднаха последователно миналата година в резултат на вот на недоверие и съдебно решение. Това остави страната без управление преди празниците. Остава да разберем дали ще има по-стабилно правителство, което не е водено от бивши герои от войната.

В Албания Европейската комисия похвали усилията на страната през миналата година да приеме изборни реформи, които се разглеждат като предварително условие за започване на преговори за присъединяване към ЕС. Блокът обаче беше по-малко ентусиазиран да чуе за конституционните промени, прокарани от управляващите социалисти, които според опозицията са политически мотивирани.

Северна Македония е на бързата писта за присъединяване към ЕС, въпреки забавянето заради ветото на България. Португалското председателство на ЕС едва ли ще бъде толкова мотивирано, колкото Германия в усилията си да развърже гордиевия възел на общата история между Скопие и София.

Българското вето засяга и Албания, защото страните от ЕС третират Скопие и Тирана пакетно. Това може да се използва от западни страни като Франция, които са скептични към разширяването на ЕС.

В Босна миграционният проблем и свързаните с него нарушения на правата, особено на хърватско-босненската граница, ще продължат като модел на некомпетентна администрация.

Като цяло интересът към Западните Балкани отслабва на международната сцена и вече е близо до предишното ниво на внимание, което регионът привличаше след сецесионните войни през 90-те години на ХХ век. По същия начин международното влияние на региона вероятно е надценено от собствените му жители. Както казва Томас Брей, бивш шеф на германската прес агенция DPA в Белград: „Останах с впечатлението, че чуждестранният интерес към Балканския регион е намалял драстично. Днес Балканите са регион за историци, учени и журналисти, които се специализират [в него]“.

„Мисля, че страните от Югоизточна Европа и преди всичко журналистите там, но разбира се и политиците, имат голям проблем, защото се подценяват погрешно - имат много центристки възглед за света. Дори интелектуалците, добре образованите хора, смятат, че целият свят се върти около Сърбия или Хърватия“, допълва той.

Повече от всякога бъдещото развитие на Западните Балкани и процесът на присъединяване към ЕС изглежда са в ръцете на самия регион. Ако не успее да се възползва от възможността, процесът на разширяване на ЕС ще изпадне в забвение.

 Миглена Иванова, редактор Божидарка Чобалигова