Позицията, която заемате, зависи от поста, на който сте, каза веднъж Руфъс Майлс, сътрудник на трима американски президенти. Това е поговорка за личния интерес и перспективи, която стана известна като Закона на Майлс. Тази фраза си струва да се помни, когато се разсъждава относно идеята на Джо Байдън да прокара инициативата „Купувай американското“ при федералните обществени поръчки, пише Рана Форухар за Financial Times.За трудовите активисти и някои американски бизнесмени и регулатори разпоредбите, които увеличават закупуването на местни продукти, изглеждат като нещо естествено. Защо парите на американците да не подкрепят работните места в страната, когато е възможно? 

Но от гледна точка на правителствата в Европа, Канада и други съюзници на САЩ, изглежда, че новата администрация просто гримира слогана на Доналд Тръмп „Да направим Америка отново велика“.

Но не е така. Като президент Тръмп говори много за работническата класа, но нямаше реален план за подпомагане на трудещите се. Байдън има, но някой може да каже, че подходът за купуване на американското няма да помогне.

Чисто икономическите аргументи игнорират политическите предизвикателства, пред които е изправена администрацията на Байдън, които са безспорно по-големи от тези пред Франклин Рузвелт през 30-те години. Този президент трябва да се пребори не само с бушуващата пандемия, но и да отговори на призивите за расова справедливост, на острото класово разделение, на екологичната криза и - най-важното – на загубата на доверие в правителството сред големи групи избиратели.

През последните пет години стана ясно, че голяма част от американското население смята, че капитализмът и либералната демокрация не работят, а американската икономика е станала олигополна. Като се има предвид нивото на корпоративното влияние и монополната сила, бих казала, че има основание за такова мислене.

През следващите 18 месеца преди междинните избори Байдън трябва да убеди американците, че неговата администрация съществува, за да ги обслужва всичките, а не само 10-те процента от домакинствата, които притежават над 80 на сто от акциите. Ако той не успее и демократите загубят контрол над Конгреса, способността му да постигне голяма част от останалия си дневен ред, която включва ангажиране наново със света, ще се стопи.

В момента много американци гледат на последните десетилетия, както при демократическа, така и при републиканска администрация, като твърде фокусирани върху глобалните, а не върху местните интереси. Има сериозни доказателства в подкрепа на това заключение. Неотдавнашен доклад на ООН разкри как последните 30 години на глобален пазарен фундаментализъм са облагодетелствали предимно мултинационалните компании и Китай.

По-ниската цена на вносните стоки не компенсира факта, че нарастващата цена на други неща, които определят средната класа - образование, здравеопазване и жилища - изяде ръста в доходите на домакинствата през последните две десетилетия. Това, а не моделите на рикардианската търговска икономика - които определено не отчитат сложността на китайския държавен капитализъм или финансиализираните глобални пазари - е живата реалност за колебанията у избирателите. Новата американска администрация трябва да наблюдава и двете.Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън, макар и изключително движена от данните, зададе революционен тон в този аспект.

В послание до персонала за първия си ден на поста тя обеща да премине отвъд учебникарската икономика и да остане съсредоточена върху „хората зад данните“. Интересното е, че тя се позова също на необходимостта от справяне не само с непосредствените предизвикателства, но и с „икономическа криза, която набира сили от 50 години“. Това беше признание за десетилетията на спадащи заплати в работническата класа.

Администрацията на Байдън е пълна с хора като Йелън, които знаят, че за да се ангажират по-добре със света, САЩ трябва да решат проблемите си у дома.

САЩ не са единствената част на света, която гледа своя си интерес. Новото инвестиционно споразумение на Европа с Китай може да е добро за германските износители, какъвто е за Германия и спорният проект за газопровода „Северен поток 2“ с Русия, но едва ли е в съответствие с високите стандарти в областта на труда и човешките права, които Европа твърди, че защитава. Сделката може също така да затрудни изграждането на нов трансатлантически съюз със САЩ в области като цифровото регулиране - нещо, за което ЕС настоя на мига, в който Байдън встъпи в длъжност.

Липсата на реален механизъм за разрешаване на инвестиционни спорове в търговската сделка между ЕС и Китай също подчертава, че Европа не се бори с проблема „един свят, две системи“. Едно добро нещо, което администрацията на Тръмп направи, беше да признае публично това, което много хора си мислят тайно от известно време - че настоящите търговски модели и споразумения не са способни да се справят с хаотичните икономически и политически реалности в света днес.

Всъщност много от неолибералните правила и структури, които в момента ръководят пазарите, са създадени в отговор на европейския фашизъм, възникнал в началото на 20 век. Институциите тогава са искали да свържат глобалния капитал и бизнеса, за да потушат национализма.

Днес може да се каже, че твърде голямата икономическа глобализация облагодетелства избрана група заинтересовани страни и така всъщност подкрепи политическия екстремизъм в САЩ и Европа.

Планът на Байдън „Купувай американското“ не е някакво магическо решение за икономическите проблеми на света. Но е политически умно признаване на факта, че сме в един нов свят.

Петър Нейков, редактор Десислава Попова