„Zhifubao или Weixin, и двете са възможни“, казва отегчената продавачка на Starbucks на гарата в Джънджоу, десетмилионен град в Североизточен Китай. Клиентката изважда смартфона си и потупва дисплея три пъти. Появява се QR код, тя го държи до скенер. Плащането е извършено.
В Китай е често срещана гледа да се използват приложения за разплащане като Alipay (на китайски: Zhifubao) или Wechat (Weixin), а продавачите обикновено изобщо не приемат пари в брой. Двете големи корпорации Tencent с Wechat и Ant с Alipay си споделят пазара. 94 процента от всички цифрови плащания се извършват чрез техните приложения.
Тази мощ причинява силен дискомфорт на комунистическото ръководство на Китай. Ето защо то започна отрано да разработва собствена цифрова валута като алтернатива. През последните няколко месеца няколко големи компании, като доставчикът на транспортни услуги Didi, който е популярен в Китай, услугата за доставка на храна Meituan и онлайн търговецът на дребно JD.com, започнаха сътрудничество с китайската централна банка, за да тестват "е-юана".
Така в ежедневието Китай показва как може да изглежда бъдещето на парите. Бъдеще, което ще проправи пътя си към Европа и България по-скоро, отколкото по-късно.
Портфейлът на утрешния ден е смартфонът. Клиентът ще плаща или чрез приложение, което дебитира парите от сметката му в традиционната банка.
Алтернативно, в близко бъдеще гражданите биха могли да използват цифрови пари на централната банка за плащане, които също ще съхраняват на своя смартфон в електронен портфейл - и които, благодарение на технологията на блокчейна, могат да бъдат използвани анонимно като аналогови пари в брой, поне до законно определена горна граница. Или могат да използват криптовалута като биткойн, която вече дори няма нужда от централна банка, пише в свой анализ Handelsblatt.
Кой ще държи властта над потоците на плащания в този нов свят на парите, дали централните банки, търговските банки и компаниите с кредитни карти ще могат да защитят своята доминираща роля или ще бъдат заменени от нови играчи: Това е може би най-вълнуващият въпрос на тази революция в областта на цифровите пари.
Днес вече е сигурно едно: новият свят на парите създава и нови проблеми. Например по отношение на поддържането на държавната власт, защитата срещу престъпността, стабилността на финансовата система и разрушаването на околната среда.
Революция 1: Централните банки работят над електронни пари
Китайските е-юани - като дигитални пари на централната банка, които могат да се използват в ежедневието, означават голяма стъпка в това несигурно бъдеще - но с един капан: електронният юан в никакъв случай не е толкова анонимен, колкото парите в брой. „Много хора не знаят, че китайската цифрова валута не се основава на блокчейн, т.е. децентрализирано счетоводство. По-скоро платежните трансакции се записват централизирано“, казва Мартин Чорземпа от Института Peterson във Вашингтон.
Китайската централна банка оправдава централизираната концепция с големия брой трансакции. Критиците предупреждават, че цифровата валута ще даде на китайските лидери още по-голям контрол над техните съграждани.
Парите на централната банка, които европейските граждани досега са могли да държат само под формата на пари в брой, са единственото сто процента безопасно платежно средство. „Дори правителствата могат да фалират, но централните банки не могат“, казва Беноа Кьоре, който доскоро бе член на Съвета на директорите на Европейската централна банка (ЕЦБ), а сега ръководи Иновационния център на Банката за международни разплащания (BIS).
Когато паричните средства изчезнат без замяна, гражданите са откъснати от сигурността, която въплъщава. Кьоре казва, че: „наближаваме свят, в който гражданите вече нямат достъп до парите на централната банка. Не можем да приемем това".
Следователно в бъдеще електронните пари на централната банка ще допълват парите в много страни и вероятно ще ги заменят в даден момент. Но високото ниво на сигурност на парите на централната банка е парадоксално и проблем за финансовата система, което президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман, например, многократно изтъква: в кризата всеки иска пари на централната банка и бяга от банките, което може да ги доведе до ръба на колапса.
Досега за подобен т. нар. Bank-Run трябваше да се изправяте на опашката на гишето или поне няколко пъти да отидете до банкомата - както за последно се видя масово в рамките на гръцката криза с държавния дълг. За да конвертирате кредитното салдо от разплащателната сметка в електронни пари, от друга страна, в екстремни случаи ще е необходимо само плъзгане на пръста по мобилния телефон.
Междувременно в Швеция класическите пари в брой са почти история. Днес почти 90 процента от платежните трансакции там се извършват с кредитна карта или приложение. Повечето автобуси вече не приемат пари в брой. На все повече врати на магазините има и стикер, който информира: „Не приемаме пари в брой“.
Доминира системата за мобилни плащания Swish, разработена от шестте най-големи банки в страната. Потребителите въвеждат телефонния номер на свързания търговец на дребно в приложението Swish и сумата, която трябва да бъде платена, се дебитира от собствения им акаунт и се кредитира в акаунта на продавача.
В тази страна, в която почти няма монети и банкноти, бе логично стокхолмската Riiksbank да реши като една от първите централни банки да проучи възможността за цифрови пари. Планът за издаване на цифрова шведска крона от 2018 г. обаче не можа да бъде спазен. В началото на април банката обяви, че отново ще удължи тестовата фаза поне до началото на 2022 г.
Много въпроси остават без отговор. Биха ли открили гражданите сметка в централната банка при въвеждането на електронната крона? Ще има ли интерес? В крайна сметка e-короната се основава на блокчейн технология и за разлика от e-юана всъщност е децентрализирана и анонимна.
А за еврозоната председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард се надява, че централната банка ще може да пусне е-евро след около пет години. Засега обаче е напълно неясно как трябва да работи това. Британците също не искат да пропуснат тази възможност и напоследък говорят за бъдещ бриткойн.
Само Джеръм Пауъл, ръководителят на Федералния резерв на САЩ, е забележително предпазлив: Преди всичко трябва да си отговорим на въпроса дали е-доларът е полезен за хората, казва той. Очевидно е, че американците не искат да бъдат водещи по отношение на електронните пари в брой. Защото последиците, които подобен експеримент може да предизвика в паричната система, са значителни.
Революция 2: Паралелният свят на криптовалутите
Това е поне толкова вярно и за света на частните криптовалути. Сагата им на създаването започва през 2008 г. с изобретение на някой, който е останал анонимен и до днес и който се появява в дигиталното пространство под псевдонима Сатоши Накамото.
В лицето на биткойна Накамото създаде нов вид пари. Вече не съдържанието на благороден метал, печатът на централна банка или държавна гаранция съставляват стойността, а децентрализираният софтуер, който се предлага навсякъде и ограничава обращението на биткойни.
Всеки може да изкопае (отсече) биткойни, но за да направи това, трябва да решава изключително сложни аритметични задачи, което е възможно само при огромни компютърни ферми и е свързано с гигантска консумация на енергия. Подобно на златото, което трябва да бъде добито с голямо усърдие, биткойнът е защитен срещу девалвация поради неконтролиран растеж - и допълнително от предварително програмираната спирачка за добива му, която ще бъде задействана веднага след създаването на 21 милиона биткойни.
Недоверието към утвърдените институции, съчетано с ентусиазма към новите технологии: това е миксът, който проправи пътя за новите пари. Биткойн даде тласък за създаване на повече криптовалути. Възможността за използване на такива криптирани пари за електронни плащания доведе до развитието на паралелна финансова система. „Децентрализираното финансиране“ или накратко Defi в момента наелектризира и възбужда основателите, както и рисковите капиталисти и хедж фондовете.
През последните години Defi създаде един вид финансова система в сянка, базирана на блокчейн технология и криптовалути, която предлага банкови услуги отвъд обхвата на финансовите регулатори. Беноа Кьоре предупреждава: „Ако това се развие много бързо, съществува риск от създаване на нова форма на системен риск, както видяхме при пазарните финансови инструменти преди финансовата криза от 2007 г.“.
Стартиращи компании като Compound и Aave позволяват на потребителите да заемат криптовалути или да дават назаем своите криптовалути и да събират в замяна лихви. Днес почти 76 милиарда долара са депозирани като криптовалутни депозити в приложенията на Defi, според данни от браншовия анализатор Defi Pulse.
Някои търговци се фокусират само върху инвестирането на своите криптовалути при възможно най-високите лихвени проценти. Тази тенденция се нарича Yield Farming. Всеки, който се движи по този начин в Defi-вселената, печели два пъти: от една страна, от лихвите. Например, ако притежавате стейбълкойн DAI, можете да го заемете чрез Aave и да получавате 3,5 процента лихва годишно. От друга страна, клиентите получават и токени от вътрешната криптовалута на Aave. Преди година един aave струваше четири цента. Днес цената е 513 долара.
Борсата FTX, базирана в Хонконг, показва акциите като токени, наред с други неща, и позволява денонощна търговия - дори с много малки части от ценни книжа и акции, които все още не се търгуват на борсата, като тези на американския необрокер Robinhood.
Търговският център предлага и така наречените „токени с ливъридж“. Токенът, наречен „BULL", се повишава с три процента, когато биткойнът се увеличава с един процент. FTX обработва трансакции на стойност над 10 млрд. долара всеки ден, далеч от достъпа на американските регулатори. „Виждаме чисто нова финансова система, която в крайна сметка ще замени старата“, вярва Джим Бианко, ветеран от Wall Street, който следи развитието на крипто света.
„Направено е много. Но Defi все още е в много ранен етап на развитие“, посочва Дъг Швенк от анализаторската компания Digital Asset Research. Има рискове – като класическите рискове при работа с криптовалути: забравени пароли, високи такси за трансакции, липса на защита на депозитите.
В допълнение към риска от пране на пари и други престъпни дейности биткойнът носи и огромни проблеми за околната среда. Изследователи от Центъра за алтернативни финанси на университета в Кеймбридж изчисляват, че компютрите, които организират трансакции с биткойни, консумират общо около 134 тераватчаса електроенергия годишно. Това съответства на около една четвърт от потреблението на електроенергия в Германия или на цялото потребление на Пакистан с над 200 милиона жители.
Колкото повече миньори участват в „добива“ на биткойни, толкова по-голямо е потреблението на електроенергия. Затова все повече се използват възобновяеми енергии. Но тогава те липсват в другите части от веригата на търсенето и предлагането.
Компаниите за кредитни карти Mastercard и Visa все още са сила в платежните трансакции. Плащанията с карти и смартфони в много страни, а също и голяма част от трансграничните плащания с карти, се извършват чрез системите на двете американски компании - дори ако изобщо не става въпрос за кредитни карти.
Но двамата тежки гиганти в света на плащанията също трябва да се адаптират към факта, че цифровите пари играят все по-важна роля. Следователно и двете бавно се отварят за криптовалутите: едва в края на март беше съобщено, че Visa ще приеме криптовалутата USD Coin за плащания в бъдеще. Mastercard, от своя страна, иска да отвори собствената си платежна система за някои криптовалути през 2021 година.
Революция 3: Технологичният бранш завладява платежните трансакции
Всъщност биткойнът изглежда се утвърждава като специален клас активи. Но ако погледнете назад към последните десет години, можете да видите, че основните финансови иновации, които навлизат в ежедневието, не идват от криптосектора или от централните банки. Повечето от тях не идват и от търговските банки.
Вместо това нови финансови компании се възползваха от своя шанс, но те се базират и на традиционната платежна система. Пионер в този сегмент беше американската компания PayPal в началото на хилядолетието. Успехът на услугата се дължи главно на остарелия характер на плащанията в САЩ. Допреди няколко години плащането с чекове все още беше често срещано там, но това всъщност не подхожда на нарастващото онлайн пазаруване.
Paypal беше част от Ebay до отделянето си преди шест години и направи възможни масовите плащания на онлайн пазара. Сега PayPal се стреми към нещо повече. Сега компанията дава възможност на своите клиенти да търгуват с криптовалути и като инвестиционно приложение иска да предложи много финансови услуги - от един източник.
Пионерът трябва да измисли нещо, за да оцелее срещу конкуренцията от други технологични компании. Apple и Google отдавна са стартирали свои собствени платежни услуги, предимно за смартфони. Те не са създали нищо наистина ново, но с огромната си пазарна мощ увеличават натиска върху традиционните банки. За търговските банки сега се увеличава риска да загубят своя интерфейс за клиента и по този начин - достъпа до неговите данни.
Дълго време Германия и голяма част от Европа бяха суха диаспора за разплащателните услуги на САЩ. Но в хода на бума на електронната търговия по време на пандемията на коронавируса все повече и повече германци и европейци използват PayPal. По отношение на продажбите делът на плащанията с PayPal в германската електронна търговия се е увеличил до 25% през 2020 г., с почти пет процентни пункта повече в сравнение с предходната година, според проучване на изследователския институт за търговията на дребно EHI.
Проучването, което обхваща видовете плащания при почти 100 онлайн търговци на дребно, показва и колко традиционни са германците, когато става въпрос за работа с пари: покупката с отложено плащане (наложен платеж) представлява 30 процента от електронната търговия. На гишетата делът на продажбите, направени с плащания в брой, значително падна през 2020 г., но все пак възлиза на почти 41 процента. Плащането със смартфони дори в Германия все още е в зародиш- въпреки че от 2018 г. има предложения за Apple Pay и Google Pay
В световен мащаб обаче светът на електронните плащания отдавна се е превърнал в горещо оспорван пазар. Инвеститорите се доверяват повече на специализирани технологични компании като Adyen от Холандия и Stripe от САЩ, отколкото на традиционните търговски банки. Това подчертава и оценката на Stripe: Тя скочи до 95 милиарда долара в нов кръг на финансиране през март. Това прави Stripe най-ценният стартъп в САЩ, показва анализ на Bloomberg.
Британският доставчик на платежни услуги Wise e друг пример за това как се случват иновациите във финансовата система. Компанията е основана през 2011 г. от двама естонци в Лондон под името Transferwise.
Емигрантите са били уморени от плащането на скъпите банкови такси за международни преводи, при което даже е трябвало да чакат няколко дни, докато парите пристигнат в сметката им. Така че те са програмирали софтуер, който позволява трансфери при обменни курсове в реално време. Днес международният трансфер с приложението Wise трае само секунди и според Wise е до десет пъти по-евтин, отколкото този на банките.
Компании като PayPal, Stripe и Wise се използват, за да правят това, за което впрочем бяха измислени парите - бързо и понякога на големи разстояния: да се плаща с тях. В същото време утвърдените играчи се опитват да насърчат обновяването на традиционните платежни трансакции. Част от това подновяване са плащания в реално време, при които сумата се кредитира по сметката на получателя в рамките на секунди. Този стандарт е в сила в цяла Европа от края на 2017 г.
Себастиан Маус, експерт по плащанията и партньор в консултантската фирма Roland Berger, очаква, че на тази основа ще се появят нови предложения - „например, когато потребителите при плащане онлайн получават искане за плащане от търговеца, което трябва само да потвърдят“ . На технически жаргон това се нарича Request to Pay.
Под черта – как ще изглежда светът след паричната революция
Въпреки някои досегашни опити за иновации вече става очевидно, че утвърдените търговски банки по-скоро ще са сред губещите в паричната революция. Преживяното на други пазари вече дава такива сигнали. Дали в електронната търговия, в музикалната индустрия или в издателския бизнес - навсякъде дигиталното сътресение означаваше, че пазарната мощ на утвърдените доставчици спада, маржовете им се свиват и те трябваше да се откажат от пазарните дялове за сметка на нови конкуренти.
Би било изненада, ако тази тенденция не се повтори при електронните плащания. Особено след като новите конкуренти вече се появиха в лицето на силно финансирани финтех компании и платежни системи на големите интернет компании. Въпросът е по-скоро до каква степен утвърдените банки трябва да се откажат от дяловете и колко бързо ще се адаптират?
В случая с криптовалутите обаче все още не е ясно как те биха могли да се измъкнат от своята ниша и да се превърнат в платежно средство за масите. Но те имат необходимото, за да се утвърдят като отделен клас активи за специалисти, сравним със златото.
Централните банки може да са отговорни за най-вълнуващата бизнес трансформация през следващите години: ако преследват сериозно плановете си за цифрови пари, това би довело до постепенния край на реалните монети и банкноти. В идеалния случай, без гражданите да губят сигурността и анонимността, които идват с традиционните пари в брой.
Кои са световните тенденции в сферата на банките и финансите, къде е България по отношение на внедряването им и как дигитализацията се отрази на финансовите услуги? Отговор на тези и още важни въпроси ще дадат двете онлайн издания на „Банки и финанси“, които водещият икономически сайт Investor.bg организира. Те ще се проведат на 12 и 19 май, от 14:15 часа, и ще се излъчват на живо в дигиталната стрийминг платформа за събития Investor Media PRO, както и на www.investor.bg/live.
Бойчо Попов, редактор Елена Илиева
