Скокът на потребителските цени в САЩ с 4,2% на годишна база през април беше шок. Но дали беше основателна причина за паника? Очевидно не, тъй като специални фактори могат да го обяснят. Винаги е било така: когато инфлацията започне да нараства, специални фактори дежурно могат да я обяснят. Но всъщност големите причини за безпокойство са не това, което се случва в момента, а по-скоро действащите политически сили, пише Мартин Уулф за Financial Times.Естествено, икономическите сили формират тези политически избори. И тези сили в момента са доста объркващи. Неочаквано големият скок на потребителските цени последва неочаквано слаб доклад за заетостта: през април САЩ са добавили едва 266 000 работни места, докато равнището на безработица се покачи до 6,1%. Логичното обяснение е, че това е възстановяване от безпрецедентна рецесия, водена не от затягане на търсенето, а от ограничения в предлагането.

Goldman Sachs отбелязва, че причините за този скок на инфлацията се крият в пътуванията и свързаните с тях услуги, където цените се възстановяват от потиснати нива, както и в някои стоки, при които постпандемичното нарастване на търсенето доведе до временен недостиг и затруднения.

Джейсън Фърмън от Института за международна икономика Питърсън отбелязва също, че заетостта през април все още е с 10 милиона работни места под своя пред-пандемичен тренд, въпреки че темпът на разкриваните работни места през февруари 2021 г. е бил най-високият от 2001 г. насам. Това отново сочи към трайно сътресение при предлагането на работна ръка след пандемията. Безпрецедентният шок неизбежно затруднява интерпретацията на данните и икономическите прогнози.

Тази несигурност се отнася и за цените на суровините. Те отскочиха, но не са толкова високи според историческите стандарти и са доста под миналите върхове.

Междувременно инфлационните очаквания (разликата между доходността по конвенционалните и индексираните с инфлацията американски държавни ценни книжа) се повишиха рязко, макар и все още до само 2,5% годишно за период от 10 години. Джон Отърс от Bloomberg отбелязва, че прогнозите на потребителите и професионалните прогностици също са се повишили, като първите очакват близо 6% инфлация през следващата година, а вторите - 3%.

Би било справедливо да се заключи, че инфлационните очаквания се увеличават. Но на сегашните нива те няма да разтревожат толкова много Федералния резерв, тъй като, както каза председателят му Джей Пауъл миналия август, „ние ще се стремим да постигнем инфлация, която е средно 2%”. Следователно, след периоди, когато инфлацията е била под 2%, подходящата парична политика вероятно ще има за цел да постигне инфлация умерено над 2% за известно време." Тъй като инфлацията е под целта кумулативно с 5 процентни пункта от 2007 г. насам, това може да оправдае, да речем, 3% инфлация за пет години, преди връщането към 2%.

И така, трябва ли да запазим спокойствие, знаейки, че краткосрочните резултати отразяват пост-пандемичната непредсказуемост, докато нарастващите инфлационни очаквания са точно това, което Фед направлява? Да, до известна степен. Истинската грижа е по-дълбока и дългосрочна.

Първо, и монетарната, и фискалната политика са, според историческите стандарти, силно експанзионистични, с почти нулеви лихвени проценти, изключителен монетарен растеж и огромен фискален дефицит, въпреки че според МВФ американската икономика ще работи над потенциала си тази година.

Второ, има голям излишък от частни спестявания, които чакат да бъдат похарчени, както със сигурност и голямо желание да се върнем към нормалния живот. Може би това няма да са „бурните 2020-те“, но те може да са далеч по-динамични икономически, отколкото повечето хора предполагат.

Трето, макар да разбирам защо Фед промени монетарната си рамка, не съм убеден, че това е добра идея. Това означава да шофирате, гледайки в огледалото за обратно виждане. Със сигурност би било по-добре да научим от миналия опит как работи икономиката, отколкото да се опитваме да компенсираме директно историческите провали. По-специално, новата рамка създава несигурност относно начина, по който Фед възнамерява да компенсира миналите пропуски.

Четвърто и най-важно, политиката се промени. Човек трябва да е на поне 60 години, за да е преживял висока инфлация и последваща дезинфлация като възрастен. Правителството и значителни части от частния сектор имат огромни дългови задължения и заемни планове. Администрацията на Джо Байдън е решена да гарантира, че това възстановяване няма да повтори разочарованието от предишното. Фондовият пазар е повече от щедро оценен по историческите стандарти, с балони навсякъде. Доктрината на „Модерната парична теория“ също има голямо влияние. Всичко това заедно заздрави лобитата за евтини пари и големи фискални дефицити, и отслаби тези за благоразумие.

Предвид всичко това съмненията относно Фед са основателни. Знаем, че е по-лесно политически да се разхлаби, отколкото да се затегне паричната политика. В момента второто ще бъде особено непопулярно. И все пак, ако централната банка не отнеме купата с пунша преди да започне партито, тя трябва да я отнеме от хората, които са пристрастени към нея. Това е болезнено: нужен е Пол Волкър (бивш председател на Фед – бел. прев.)

Милтън Фридман бе казал, че „инфлацията винаги и навсякъде е паричен феномен“. Това е погрешно: инфлацията винаги и навсякъде е политическо явление. Въпросът е дали обществата искат ниска инфлация. Разумно е да се съмняваме в това днес. Разумно е също така да се съмняваме дали дезинфлационните сили от последните три десетилетия сега действат толкова силно. Трудно е да се повярва, че тези извънредни монетарни политики трябва да продължат с години, както смятат мнозина от Федералния резерв. Съмнявам се дали трябва да продължават и в момента.

автор Петър Нейков, редактор Аспарух Илиев