През 2020 г. наземната мобилност на хората в Европейския съюз беше парализирана от локдауна и туристическа блокада. Същото се случи и с въздушната мобилност: според проучване на Европейския парламент (март 2021 г.) ЕС е претърпял нетна загуба от 56 милиарда евро и 191 000 директни работни места, както и над милион в свързани индустрии. Смята се, че през 2021 г. възстановяването ще бъде много проблематично. Само един сектор е увеличил значително своята мобилност — и това противоречи на общата тенденция — военният.
Понастоящем около 28 000 военнослужещи се преместват от една европейска страна в друга със своите танкове и самолети — те участват в Defender-Europe 21, голямото учение на американската армия (извън НАТО), в което участват 25 европейски съюзници и партньори. Италия участва в тях не само със своите въоръжени сили, но и като страна домакин.
В същото време предстои да започнат ученията Steadfast Defender, които ще мобилизират над 9 000 американски и европейски войски, включително италианци. Това е първото мащабно тестване на двете нови командвания на НАТО: Съвместното командване на силите със седалище в Норфолк, САЩ и Съвместното командване за подкрепа със седалище в Улм, Германия.
„Мисията“ на командването на Норфолк е да „защитава атлантическите пътища между Северна Америка и Европа“, които според НАТО биха могли да бъдат застрашени от руските подводници.
„Мисията“ на командването в Улм е „да осигури мобилността на войските през европейските граници за бързо укрепване на Алианса на източния фронт“, която според НАТО може да бъде застрашена от руските сили.
За тази втора „мисия“ Европейският съюз играе важна роля, тъй като американската армия поиска създаването на „военно Шенгенско пространство“. Планът за действие за военна мобилност, представен от Европейската комисия през 2018 г., призовава за промени в „инфраструктурата (мостове, железопътни линии и пътища), които не са подходящи за теглото или размера на тежките военни превозни средства“. Например, ако мост не може да издържи теглото на 70-тонна танкова колона, той трябва да бъде подсилен или възстановен.
След като първоначално бяха отпуснати около 2 милиарда евро за тази цел от държавните пари, приспаднати от социалните разходи, министрите на отбраната на ЕС (от Италия Лоренцо Герини) решиха на 8 май да включат в плана САЩ, Канада и Норвегия към военната мобилност на ЕС.
Генералният секретар на НАТО Столтенберг, който присъства на срещата, подчерта, че „съюзниците извън ЕС играят важна роля в защитата и защитата на Европа“. Така НАТО (21 от 27-те държави-членки на ЕС са членки на НАТО), след като инструктира ЕС да преструктурира европейската инфраструктура за военни цели и да плати за нея, всъщност поема управлението на „военната шенгенска зона“.
В европейския регион, превърнат в милитаризирана парадна площадка, адаптацията на инфраструктурата към мобилността на силите на САЩ/НАТО се проверява чрез военни тестове, които включват „разполагане на сухопътни и морски сили от Северна Америка в региона на Черно море“.
Те служат, цитирайки думите на Столтенберг, „за да демонстрират, че НАТО има способността и желанието да защити всички съюзници от всякаква заплаха“.
Външните министри от Г7 (САЩ, Канада, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Япония), които се събраха в Лондон на 5 май, също обявиха подобна «заплаха».
Седем министри (от Италия Луиджи Ди Майо), противно на фактите, обвиниха Русия в „безотговорно и дестабилизиращо поведение, незаконно анексиране на Крим, концентрация на въоръжени сили на границата с Украйна, използване на химическо оръжие за отравяне на противници, злонамерени действия, насочени към подкопаване на демократичните принципи на системите на други държави, застрашаване на международен ред, основан на правилата» (американските, бел.ред.).
Фактът, че Г-7 формулира тези обвинения със същите термини, използвани от Пентагона и повторени от НАТО, потвърждава съществуването на същата матрица в стратегията за напрежение, която тласка Европа към все по-опасна ситуация.
Петя Паликрушева
